Бай дъ уей

До Сантяго де Компостела на четири крака – кучето на крайния квартал

Bercianos del Real Camino – Mansilla de las Mulas 26.3 km

… Тъкмо затворили очи с Дани и вече беше станало пет часа сутринта и трябваше да ставаме. Опитахме се възможно най-тихо да си съберем багажа и да се изнесем от спалното помещение на това доста възрастно, но добре изглеждащо за годините си алберге.

Въпреки опитите и старанието ни, оставихме след себе си предимно будни и не особено добронамерени пилигрими.

Ние бяхме тихи, но леглата и античните дъски на пода и стълбището бяха изключително общителни рано сутринта. Бяха по-разговорливи от местна клюкарка във фризьорски салон. Нищо от случващото се около тях не можеше да остане дори за секунда скрито в дълбока тайна.

„Да не излиза от мен, но да знаете, че онези българските пилигрими са станали и май ще тръгват…“
крещеше едната дъска на следващата, която бързаше да предаде информацията на третата докато най-накрая цяла Испания разбра, че сме готови да тръгнем.

С Дани и Лаура слязохме в преддверието на албегето за чаша кафе преди път. Седнахме на пейката и точно в този момент някой започна да хлопа по вратата така, както само един домоуправител на блок в ж.к.Дружба е способен да хлопа, когато трябва да събере закъснелите пари за асансьор, чистачка и стълбищно осветление.

Вратите на всяко едно алберге по пътя към Сантяго са направени така, че да се отварят само от вътре,следователно ние трябваше
да решим дали да отворим вратата или да оставим това блъскане да събуди и умореният от първа си брачна нощ шотландски младоженец от другия край на Bercianos del Real Camino.

Отворихме вратата и в албергето нахлу двойка пребледнели пилигрими. Аз може да не съм особено грамотен но прочетох в очите им, че са преживели нещо наистина ужасно.

Аз, който по принцип не разбирам от дума ми се наложи рано сутрин да разбирам английски. Положих този извънреден труд, за който не ми се плащаше и разбрах каква е цялата работа.

Ужасените пилигрими бяха станали малко преди нас и бяха тръгнали по пътя. Бяха тръгнали, но не стигнали много далеч.

Някакво куче им отрязало пътя. Явно въпросното четириного не било особено дружелюбно щом успяло да принуди хората да се върнат там, откъдето са тръгнали.

Ако не бяхме отворили вратата клетите хора щяха да се върнат чак в Сен Жан.

Пилигримите говореха за куче, но очите им бяха толкова големи, че това което са видели сигурно е било огромен като катедрала вълкодав. Не, Дузина вълкодави с по три глави и два реда резервни зъби.

Напълно възможно е лекари да са препоръчали на Басервилското Куче да смени влажния английски климат с иберийското слънце и сега този звяр, жаден за пилгримска кръв да вилнее в Кастилия и Леон.

Уплашените за живота си поклонници отказаха да продължат сами по тъмно, но странно, нямаха нищо против ние с Дани и Лаура да тръгнем пред тях.

Явно си мислеха, че ще могат да преминат нататък докато върлуващото навън чудовище глозга нашите кокали.

Ако трябва да съм честен, не ми се искаше пътят ми към Сантяго да премине през хранопровода на невиждано чудовище.

В крайна сметка тръгнахме доста предпазливо. Оглеждах се като пътник без билет във влак на БДЖ, но напразно. Единствения звяр в района бях аз. Нямаше дори и един пинчер от кумова срама. Месата и си останха по кокалите и сега цялата група можеше да продължи по пътя си.

По пътя попаднахме на „жилищен“ квартал, чиято архитектура много напомняше на столичният жилищен комплекс Младост, в който бях прекарал доста голяма част от съзнателният си живот. Кооперации на няколко етажа с малки апартаменти без кой знае какви удобства се оказаха напълно подходящи за живот, ама след смъртта.

Тези бетонни кутийки всъщност се оказаха гробище на няколко етажа.

Предимството на тези испански кооперации пред нашите, е че в тези блокчета съседите са много тихи. Няма музика, няма къртене, няма бормашини, съседите не се карат,… Тишина!

И така, след като не бяхме изядени от Иберийски вълкодав, след няколко часа вървене пристигнахме в Mansilla de las Mulas и побързахме да се настаним в абергето El Jardín del Camino. Алберге, което предлагаше удобства като легла с чудесен изглед, голяма градина, ресторант и … месарски цех…

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

Остави коментар:

Може да харесате също