Коледен Календар

#19 Йохан и Неговото Писмо – Сутрин е, а Йохан не се е прибрал

…Двата крака на мама Грета се измъкнаха от към завивките и се шмугнаха в пантофите, които чакаха своята стопанка строени до кревата.

След като Грета вече беше будна и на крак, никой друг в тази къща нямаше право да остане в кревата.

„Хайде, ставай Йозеф. Имаш ботуши за правене.“

Татко Йозеф се опита да се престори на дълбоко заспал. Колкото и да се стараеше да не изглежда буден, нямаше никакъв шанс да остане в леглото.

Мама Грета се захвана с проветряването на леглото и стаята.

Юрганът вече летеше към раклата а прозорците бяха широко отворени и леденият свеж въздух превзе спалнята.

Ако обущарят Йозеф имаше намерение да си спести едно измръзване, трябваше веднага да стане от кревата и по най-бързия да се облече.

Мама Грета погледна строго към мястото от където трябваше да изгрее слънцето. Погледът и трябва да е бил много строг щом слънцето на секундата се подаде из зад хоризонта и започна да грее над покритото със сняг село Вайле.

На кафеварката вече и беше прикипяло и точно преди да  се опита да изгони кафето да си се лее на воля, мама Грета я вдигна от огъня. Мястото на кафеварката на огъня зае тенджера с прясно мляко.

Веднага след като на млякото започна да му става топло, Мама Грета тръгна към стаята на Йохан, за да го събуди.

Малко по късно тя вече беше пред вратата му. Отвори я и без да гледа към кревата пусна строгият си глас да буди Йохан.

„Хайде, Йохан. Ставай от леглото. Довечера пак ще можеш да си легнеш. Сега е време да ставаш и да започнеш да закъсняваш за училище.“

Мама Грета се завъртя и хукна обратно към готварската печка, за да може да вдигне млякото от огъня навреме.

Ако тя беше погледнала навътре към стаята, щеше да види, че в ъгъла на стаята до прозореца беше застанал дядо Ох.

Цяла нощ дядо Ох беше прекарал в дневната, за да може посрещне Йохан и първи да научи какво се е случило с писмото.

След като внукът не беше се прибрал през водната врата на къщата, Ох реши, че момчето може да е ползвало прозореца на стаята си, за да се прибере.

Рано сутринта, малко преди мама Грета да подкара чехлите, дядо Ох се беше качил в детскат стая, за  да провери дали случайно момчето не си е в леглото.

Йохан не се беше прибрал и беше въпрос на време Мама Грета да разбере това. Дядо ох се зае трескаво да мисли как да постъпи.

Мислите му бяха прекъснати от извънредно високият глас на мама Грета.

 „Йохан Якобсен!…“

Грета така се провикна от към кухнята, че вратата на стаята на Йохан стреснато се отвори, за да може заповедта на домакинята да влезе вътре без да си събува ботушите и да вдигне успалото се момче.

„Йохан Якобсен, не ме карай да повтарям. Ако обичаш, слез да закусваш преди да е станало време за обяд!!!“

Работата беше там, че нямаше кой да чуе това и да слезе на закуска.

В същото време Йохан гледаше навън през прозореца на сиропиталището. Той се обърна рязко към вратата когато чу ключа да се завърта в ключалката на вратата….

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Остави коментар:

Може да харесате също