Започвам с уточнението, че съм тръгнал буквално от нулата. Даже под нулата. Първата ми среща с пицата не се е случила в Италия, а в комунистическа София. Тази среща ме завари напълно неподготвен. Преди тази среща, аз познавах само „циганската баница“ и „принцесата“ – препечената филия с кашкавал и евентуално с кайма или хамбургски салам.