Топ 3-5-8

Franco’s – пицарията такава, каквато трябва да бъде… ама не е

Започвам с уточнението, че съм тръгнал буквално от нулата. Даже под нулата. Първата ми среща с пицата не се е случила в Италия, а в комунистическа София. Тази среща ме завари напълно неподготвен. Преди тази среща, аз познавах само „циганската баница“ и „принцесата“ – препечената филия с кашкавал и евентуално с кайма или хамбургски салам.

Първата „пица“, която съм опитал беше от тези, които са с големината на летяща чиния. Тогава не знаехме и какво е летяща чиния. За тавите, в които тези пици се печаха, се шегувахме, че са като капачки за бирени шишета.

Те излизаха от онези пещи, които разполагаха с нещо като транспортна лента.
Вкарваха малките тави с пиците от едната страна на фурната и след малко те излизаха от другата. Понякога излизаха и изпечени, но в повечето случаи бяха изпечени от горе. От долната страна пицата беше по-скоро изпържена, защото дъното на тавичката се къпеше обилно в олио. А по средата? По средата „пиците“ бяха приятно клисави. Причина за това беше прекалено дебелото и бухнало като за милинка тесто.

Тогава за добра пица приемахме тази, която е поне три пръста дебела и в чиято плънка имаше кетчуп, кайма, кашкавал, гъби, сирене, шунка, чубрица, кимион и гъби. И когато всичко завършва с косъм и найлонче от кренвирш , пицата вече се гордо носеше името „пица Асорти“.

След тези първи стъпки в яденето на „истинска пица„, последва пицата на парче. Като цяло те не се различаваха много от  първата пица, освен по това, че бяха триъгълни парчета от една много по-голяма „пица“.
Тестото продължаваше да е такова, все едно ядеш прилично превтасала погача с богата плънка отгоре.

След пицата на парче, еволюцията на пицата премина през домашната фурна. Тестото, което до тогава се продаваше, като тесто за мекици, вече минаваше в магазините като тесто за пица, което ти даваше възможност всяка вечер да бъдеш много популярен и модерен, приготвяйки по една „страхотна“ домашна пица. Точно като истински италианец.

Не минаваше нито един купон без „пица“ по рецептата „каквото има в хладилника“ и така често се случваше да се почерпим с пица с топено сирене, пилешко бутче, русенско варено, лук и магданоз.

След това се появиха вериги пицарии като „Мис Каприз“ и „PIZZA HUT“, които предлагаха нещо, което трябваше най-накрая и веднъж завинаги да мине за истинска пица. По- късно през годините щях да разбера, че единственото общо на тези „истински пици“ с оригиналните италиански пици беше това, че са кръгли. Но когато нямаш база за сравнение, и това стига.

Когато попаднеш в един от тези ресторанти, редовно се стигаше до това да се правят уточнения от типа: „Искам пица „Вегeтариана“, но ако може без лук.“ И след това е напълно възможно да получиш пица с шунка… и лук.

Такта по съвсем естествен начин сетивата ми еволюираха и стигнаха до там, че бяха готови за пица по истинска италианска рецепта. Тънко и хрупкаво тесто и скромна плънка от истински доматен сос и сирене или салам… Истински пикантен, италиански колбас. Мечта.
Мечта, която беше на път да се сбъдне. В София се появи пицария Franco’s. Те твърдят, че предлагат на клиентите си „пицарията такава, каквато трябва да бъде“.

Да видим какви са необходимите съставки, за да стане пицарията ви такава, каквато трябва да бъде.

Първо – истинско италианско брашно и оригинални италиански продукти.

Второ – кратко, но истинско меню без източно-европейски глупости като „пица със всичко“

Трето – персонал, който сякаш е отвлечен от най-задръстения клон на някаква държавна администрация.

Да! Това е гредата, в която един клиент на пицария Franco’s може да си разбие главата. Персоналът на тази пицария се държи така, все едно е телепортиран от ресторант на вехта и много непопулярна почивна станция някъде през 1985 година.

Последния опит да стана клиент на тази пицария беше абсолютно неуспешен. Не знам дали е така защото не си взех входящ номер, не попълних образец номер три, не написах молба в свободен стил и не предложих едно заклано прасе, кутия бонбони „Черноморец“ и дамаджана домашна ракия, като подкуп.

Ето една кратка история от последния сблъсък с пицарията, която е такава, каквато „трябва“ да бъде.

В един доста дъждовен ден, ние решихме, че искаме да обядваме точно във Franco’s. Какво по-добро от това е да съхнеш на място, където предлагат страхотна пица приготвена от оригинални, италиански продукти, перфектно изпечена на истинска пещ на дърва?
Знаехме, че местата на това място са кът, за това се обадихме предварително с намерението да запазим места. Ето така протече разговора по телефона. След кратко позвъняване някой вдигна телефона и каза:
„Пицария Franco’s?“
„Здравейте…“ – започнах – „…може ли да запазим маса при вас за след половин час?“
„Не е необходимо да правите резервация. Просто заповядайте!“ – отговори женския глас отсреща.

Съдейки по този отговор можеше да заключим, че дъждът, състоящ се от капки от по литър и половина, беше изплашил хората и очевидно ние бяхме единствените, които бяха готови да преплуват по булевард Витоша, за да акостират до тази пицария.

Половин час по-късно бяхме пред пицария Franco’s и бяхме готови да се настаним и да се нахраним. Да, но домакините не бяха готови за нас.
Сервитьорката, която дори не стана от стола си, ни даде да разберем, че няма свободни места. Трябвало да си направим предварителна резервация. Ти да видиш! Как не сме се сетили?!?
Истината беше, че в салона имаше няколко свободни маси, с табелки за резервации върху тях.
Тук мога да добавя, че в тази пицария имат навика да подържат фалшиви резервации!
Ако видите там празна маса без табелка, ще ви черпя една бира.
Но да се върнем на срещата от трети вид със сервитьорка. Не съм сигурен, но е напълно възможно на челото на тази госпожа да беше изписано: „Ще се върна след пет минути!“, „Тук не е информация!!!“, „Затворено за лятна ваканция!“ и „Санитарен полуден!“.

Беше ни предложено да си вземе пица за изпът. Да видим. Дали ни се ядеше пица на крак под обилен дъжд? Категорично не.

Тръгнахме си за последен път от този адрес и оставихме сервитьорката да си ползва едноседмичната обедна почивка, която ние най-нахално се опитахме да прекъснем.

Когато тази пицария се появи, там можеше да се опита една наистина страхотна пица. Може и сега да е така, но няма как да знам това. Сервитьорката просто не ми позволи да опитам и да се насладя, докато се държаха така, както биха се държали с мен някакви държавни служители на някаква измислена и безполезна държавна агенция в пет без десет.
Е, денят ни продължи със страхотна разходка под дъжда и няколко бири в една бирария, където все пак бяха така непредпазливи, за да ни допуснат вътре.

И ще завърша така:
На 23 юни се отбелязва денят на държавната администрация. Напомням на собственика на пицарии „Франкос“ да организира на този ден банкет за служителите си. Те просто са точно толкова приветливи.

Остави коментар:

Може да харесате също