Топ 3-5-8

EDDIE SICOY BAR – Бар, в който специалитетът на заведението си ти

В следващите няколко реда ще стане дума за място, където се влиза много лесно, но излизането е почти невъзможно или е поне достатъчно трудно, за да си струва човек да се занимава с него. И използвайки това определение, не говоря за централния софийски затвор или за факултета по педагогика на Софийски Университет.

Твърдя това, защото лично аз помня, че със сигурност съм влизал не веднъж в този бар, но определено нямам нито един ярък спомен да съм излизал от него.

Става дума за един бар, който прави София едно по-добро място за живеене. Попаднал веднъж между стените на този бар, веднага ти хрумва гениалната идея да си направиш генетично изследване, за да се увериш, че във вените ти тече ирландска кръв. И няма как това да не е така, щом толкова много ти допада да седиш между зелените стени на Eddie Sicoy Bar и поливаш този чудесен факт с истински, наливен ирландски stout.

Ако се случи така, че имате намерението да пиете само една бира (Защо само една, по дяволите?), ви съвевам всячески да избягвате Eddie Sicoy Bar. Вместо това хванете метрото в посока Люлин, слезте на произволно избрана станция след тази с името „Константин Величков“ и намерете някое неприветливо, мухлясало място, със заядлив персонал, чесново-оцетен въздух, прокиснала бира и музикална програма, съдържаща любими песни на пияни съседи.

В подобно заведение за обществено хранително натравяне много трудно ще намерите достатъчно основателни причини да останете за второ питие и ще сте вкъщи точно навреме за редовния вечерен семеен скандал на съседите от горния етаж.

Не съм сигурен, но предполагам, че след като прекарате няколко часа в Eddie Sicoy Bar и излезете от вратите му ще се почувствате много изненадани от факта, че от външната страна на входната му врата не се намира поне Дъблин.

Аз може да съм влизал в емблематичния дъблински Temple Bar, но предпочитам да се фукам с това, че съм бил в Eddie Sicoy Bar и ще продължа да ходя там, износвайки бар стола до стената в уютното му мазе.

Има много причини за това.
Повечето от тях се намират подредени на рафтовете зад бармана. Основателни причини под формата на страхотна колекция от бутилки, които се гордеят със съдържанието си, което е отлежавало с години, за да дойде на улица Хан Аспарух 37 и успешно да оправи и най-разваленото от досадно ежедневие настроение.

Менюто на бара е лишено от скука и е подбрано за всякакви хора. От такива, които не знаят какво искат и са готови да бъдат изненадани с всяка глътка, до такива, които не обичат импровизациите.

И да, това е пъб, който не краде съзнанието ти, за да те остави на тротоарът в безпомощно състояние и празен поглед. Това е място, което създава спомени.
Много трудно се забравят концертите, караоке партитата, куиз вечерите и дори театралните представления, които се случват в мазето на бара, което мазе, всъщност е една от най-атрактивните сцени в София.

Можех да мина и без този абзац, но има още една причина да вкарате Eddie Sicoy Bar в всекидневието си и това е тоалетната.
В този бар няма да видите хора със заплетени един в друг два крака, които подскачат нервно докато чакат за тоалетната. Там хората, които имат нужда да останат на саме с тоалетната чиния могат да чакат реда си, седнали на удобен тюркоазен диван. Толкова е приятно предверието на тоалетната, че човек би отстъпил ред на по-крайно нуждаещ се.

Има още много неща, които правят този пъб специален, но ще ви оставя сами да ги откриете.

Остави коментар:

Може да харесате също