До скоро около дюнерите на Графа човек трябваше да внимава къде стъпва. Целите тротоари в района бяха окупирани от котки, които денонощно циркулираха, привлечени от ароматите на тази много бърза храна. Бърза, защото бързо преминава през теб.
Днес уличните котки на това кръстовище са такава рядкост, че човек може да се подлъже и да ги обяви за изчезващ или направо за изчезнал вид.
Може, но не са!
Те не са изчезнали, нито са загубили обоняние, вкус и апетит. Напротив. Те са живи, здрави и много щастливи.
Те просто мигрираха в търсене на прясна и изтънчена храна, поднесена в спокойствието на един вътрешен двор и го намериха.
Те смениха менюто от телешки дюнер с повече бял сос, фалафели и пържени картофи удавени в мазно и майонеза с ястия като: Млечна супа Кладница; Ризото с тиквички и сушен домат; Пастицио; Зеленчукова крем супа с билкови кротони; Азиатски пилешки шишчета с басмати ориз и пикантен дип с къри и кориандър; Задушени телешки бузи с диви гъби, печени картофи и трюфел и…. Ако продължа да изброявам новото меню, на което се радват тези котки, има огромна опасност да удавя себе си в собствената си слюнка.
Съдейки по менюто е възможно да заключите, че кварталните котки от ъгъла на улиците Граф Игнатиев и Любен Каравелов са прекосили половин Европа, за да намерят малко елитно ресторантче скрито в някой парижки вътрешен двор. Ще го кажете и няма да сте прави.
Не са мигрирали твърде далеч. Напротив. Подобно на едни типично мързеливи котки, които по цял ден чакат храната да им кацне, те са се преместили на не повече от триста метра от дюнерите и така са се озовали в един тих, зелен вътрешен двор в центъра на София.
Там те се радват на една от най-добрите кухни в столицата ни, където за тяхна радост готви шеф готвач Николай Филипов – Фипе.
Това е Бистро Залива София.
Да, спокойно може да се каже, че това са уличните котки с най-щастливите небца!
Котките може да имат суперсила и тя се крие в жалния им поглед, но за жалост храната, която се сервира на гостите на Бистро Залива София много рядко достига до тях поради една много проста причина. Клиентите на бистрото много трудно се разделят дори с половин хапка от своето ядене.
Моля, не канете чужденци в Бистро Залива София.
Дори не си помисляйте да им споменете за съществуването на това място!
Опитали веднъж менюто, горките гости на страната ни няма да искат повече да се върнат в родината си. Мога да се обзаложа, че те ще направят и невъзможното, за да получат постоянно кулинарно убежище в България.
Или още по-лошо, може някой предоволен чревоугодник да отвлече шеф Фипе в чужбина, да го заключи в своята кухня и да ни лиши от този кулинарен виртуоз.
Нещата, които мразя в теб…
Разбира се, има и причини заради, които не бива да стъпвате в това заведение.
Основен недостатък на Бистро Залива София е менюто!
Веднъж попаднало в ръцете Ви, ще се чудите какво да си поръчате. На бас, че ще поискате да ви го сервират цялото. От предложенията на обедното меню, през салатите и основните ястия, та до последната троха десерт.
В простата квартална тенекиена кръчма с календар от 1994 година е значително по-лесно. Поръчвате това, което ви причинява най-малко киселини – чаша студена вода от чешмата.
Обстановката също е причина да не посещавате Залива.
Човек лесно свиква с хубавото, а обстановката в Бистро Залива София не е точно такава. Тя е повече от хубава. Веднъж стъпили там, ще се чувствате като в страниците на луксозно списание за обзавеждане. Ако пък имате неблагоразумието да заветете там съпругата си, докато трае вечерята тя непрекъснато ще повтаря: „Искам така и вкъщи! Искам така и вкъщи! Искам така и вкъщи!“ и ви гарантирам, че на следващия ден ще започнете основен и грандиозен ремонт вкъщи.
Моят избор…
Ще започна със зеленчукова крем супа с билкови кротони. След като оближа купичката, ще се нахвърля на една салата от мариновани печени патладжани, чушки и тиквички със запечено козе сирене.
Последния път като я опитах, ми идваше да пратя благодарствено писмо на козата за сиренето от нейното мляко.
Едва ли бих се спрял след салатата. И защо да го правя вместо да продължа с едни ароматни телешки кюфтета поднесени с малко печени картофки с чесън и розмарин, домашен пикантен айвар с праз и сирене и печен боб на фурна…
И накрая десерт!
Това ще е медено крема сирене със сушени плодове и Амарето. Уникалното на този десерт е, че е поднесен върху хрупкава изпечена кора за баница намазана с мед. Ще ям бавно и е напълно възможно да привлека вниманието на останалите гости, защото е възможно да издавам неприлични звуци от удоволствие без да се усещам, че го правя.
След такава вечеря мога една седмица да мъркам като доволна котка.
