Ще започна с едно от най-противните ми словосъчетания: Ако трябва да съм честен… Ако трябва да съм честен, ще бъда, но точно сега много ми се искаше да съм интересен, забавен, симпатичен и красив балкански субект, който обикаля из Италия.
Но понеже не мога да бъда нито едно от тези неща, ще започна така:
Ако трябва да съм честен, трябва да кажа, че заминах малко неподготвен за моето първо пътуване из Италия.
Всъщност, не вярвам, че е възможно някой да е достатъчно или дори малко подготвен за това, което го очаква там, където хората говорят предимно с ръцете си.
Има неща, за които човек никога няма да успее да се подготви. Ако някой ви каже:
„Готов съм да вляза в химическа тоалетна в София!!!“ … лъже ви! Това е лъжа, по дебела от котката ми, а тя има много тежка стъпка.
Трите най-популярни неща, за които човек не е готов са смъртта, кракът на леглото в тъмното, което си е много по-болезнено от смъртта, и третото е Италия!!!
За тази страна може да чуеш, прочетеш и гледаш много, но никога няма да си достатъчно подготвен за това, което ще премине през сетивата ти и за всичко, което може да ти се случи там, където красивото е навсякъде. Дори там, където е достатъчно да е само вкусно!
Първото нещо, което ме посрещна много шумно в Болоня, като не броим една объркана сръбкиня, която ме прегази с колелата на своя свръхбагаж, бяха крясъците на милионите цикади.
От тях човек не може да си чуе мислите. Аз, всъщност не знам какво е да си чуеш мислите, защото моите или са прекалено тихи и деликатни, или съм глух за тях, но най-вероятно е да ги няма.
Крещенето на тези насекоми от семейството „полутвърдокрили“ могат да те накарат да хванеш следващия полет и да се прибереш в София. Но знаейки, че там ме чакат звуците от скандалите на съседите от ляво, неделната бормашинка на съседите от ляво и уредбата на съседите от долу, предпочетох да остана при италианските Цикади и да свикна с звуците, които издават.
Шумът от Цикадите може да се сравни само със звуците, които издава едно малко кръстовище в Доминиканската република. Ушите ми могат да убият човек заради този звук. Но за всичко това ще разказвам друг път.
Точно сега се питам, защо Цикадата е насекомо от семейство „Полутвърдокрили“, след като според мен трябва да са от семейство „шумнокрили“? Или по-скоро говорим за семейство Гугови от първи етаж. Те също не са впечатляващо тихи.
Е, обърнахме достатъчно внимание на италианските Цикади и седнахме в едно затънтено кафене на две преки от гарата, където отпих една глътка от едно най-обикновено кафе и тогава….
… тогава спрях да чувам цикади, Всичките ми сетива спряха да работят. Уши, очи и нос си взеха си неплатен отпуск, за да може езикът ми да се наслади на истинското италианско еспресо…
Ето така, на четиридесет и седем години открих кафето…
Едно беше ясно. Аз може и да си почина по време на тази италианска ваканция, но за сетивата ми, това ще се окажат едни доста натоварени дни.
