За удоволствието от пътуването
Чувал съм да казват, че истинското удоволствие идва от самото пътуване и то е несравнимо с кефа от пристигането.
Бих бил склонен да се съглася с няколко уговорки.
Ако пътуването се случва с ниско-бюджетна авиокомпания, то удоволствието идва със забравянето му.
Дори пристигането да е на страхотно място, като Италия, това няма да компенсира травмите, които нанасят полетите от типа: „Ако пътувате прави, ще спестите 5,99, които ще ви вземем за едно кафе. Ако искате кафето да е в чашка, трябва да доплатите още 4,99.“
Ако Църсей Ланистър имаше право да избира между това, да я острижат, съблекат чисто гола и да я пуснат да върви така от единия край на столицата на Вестерос до другия, крещейки: „Shame, shame, shame….“ или да се качи на самолет на супер евтината компания, със сигурност тя ще предпочете първото. При това, по три пъти на ден преди хранене.
В самолета няма да я острижат и няма да я обръснат.
Там направо ще я оскубят за една бисквитка.
Няколко дни по късно, в Сиена минах покрай един музей, който се занимава с тъмната страна на Светата Инквизиция. Може и да не съм прав, но се притеснявах, че е възможно в този музей да видя седалка от самолет на ниско-бюджетна компания с окован в нея пътник и стюардеса, която изтръгва от полуживия клетник последните 0,99 евроцента.
В крайна сметка самолета кацна в Болоня и успяхме да слезем от ниско-тарифното летателно средство без да се налага да доплащаме за това.
След около петстотин метра ходене по коридорите на летището, проверка на документи и посещение на първата тоалетна в Болоня, се озовахме в следващото превозно ни средство. Маркони Експрес е една малка и много бърза железница, която ни взе от летището и ни пренесе до централната гара на Болоня за времето, за което дълбоко заспал човек отива от кревата до хладилника за третата среднощна закуска.
Влакчетата на Маркони Експрес са толкова малки, че с малко намигване, биха могли, при нужда, да се впишат в стандарта на малък ръчен багаж на авиокомпанията, която се опитвам да забравя, но не мога.
Два куфара и пътници. Разклатено, не разбъркано…
Заради теснотията и силното поклащане, във вагончетата на Маркони Експрес, човек се чувства като една от съставките на бъдещ коктейл в силно разклатен шейкър. Енергично се друсаш се с ром, уиски, портокалов сок и кубчета лед, в чиято роля влизат куфарите.
Ако не ти допада това, как влакчето те лашка, движейки се по релсата си на разстояние от няколко метра от земята, можеш да се оплачеш, но няма на кого.
Управлението е поверено на изкуствен интелект и реално в кабината няма човек, който да пуши, да си гледа фейсбука и да дъни любими песни за любими хора.
Не ме разбирайте погрешно. Силно препоръчвам Маркони Експрес. Това е най-удобния и бърз начин да стигнете от летището до централната гара на Болоня.
Не след дълго или по точно казано, след седем минути, се вагончето ни изсипа разклатени, не разбъркани , на централната гара на Болоня, където бяхме посрещнати от цикадите….
