В следващите няколко реда ще стане дума за място, където се влиза много лесно, но излизането е почти невъзможно или е поне достатъчно трудно, за да си струва човек да се занимава с него. И използвайки това определение, не говоря за централния софийски затвор или за факултета по педагогика на Софийски Университет. Твърдя това, защото
Franco’s – пицарията такава, каквато трябва да бъде… ама не е
Започвам с уточнението, че съм тръгнал буквално от нулата. Даже под нулата. Първата ми среща с пицата не се е случила в Италия, а в комунистическа София. Тази среща ме завари напълно неподготвен. Преди тази среща, аз познавах само „циганската баница“ и „принцесата“ – препечената филия с кашкавал и евентуално с кайма или хамбургски салам.
КЪДЕТО УЛИЧНИТЕ КОТКИ СЕ РАДВАТ НА ГУРМЕ ХРАНА
До скоро около дюнерите на Графа човек трябваше да внимава къде стъпва. Целите тротоари в района бяха окупирани от котки, които денонощно циркулираха, привлечени от ароматите на тази много бърза храна. Бърза, защото бързо преминава през теб.Днес уличните котки на това кръстовище са такава рядкост, че човек може да се подлъже и да ги обяви
The Little Things – там, където малките неща са огромни
Много рядко ми се случва, но тези дни стигнах до едно прозрение. Осъзнах, че може би не бих имал нищо против, ако вместо софиянец, съм просто гост на столицата ни. Дори само за няколко дни. Ама не гост от Кукорево – Ямболско, примерно. Веднага бих се навил да идвам от… да речем от Хаарзуленс в
Да станеш гражданин на света… на бирата…
Много често се случва да съм клиент на столичен ресторант и да седя пред току що поднесената чиния, а да се усещам като сапьор застанал на границата на необезопасено минно поле. Никога не знам на какво ще попадна, ровейки с вилица в чинията. Съвсем не отдавна, правейки първоначален оглед на салатата сервирана ми в едно