Много често се случва да съм клиент на столичен ресторант и да седя пред току що поднесената чиния, а да се усещам като сапьор застанал на границата на необезопасено минно поле.
Никога не знам на какво ще попадна, ровейки с вилица в чинията.
Съвсем не отдавна, правейки първоначален оглед на салатата сервирана ми в едно заведение, попаднах на нещо класическо. Толкова класическо, че си беше направо клише.
В чинията намерих косъм. Хубав, дълъг, здрав и очевидно небоядисан косъм част от доста добър скалп.
Косъм извоювал своята независимост от главата на готвача „студена кухня“. Този косъм се беше самонастанил в моята гръцка салата.
Не мога да обвинявам Косъма за избора му. И аз харесвам Гърция, салатите ѝ, плажовете и митологията ѝ и не бих пропуснал възможност да им се порадвам.
Всъщност, би могло да се каже, че Косъмът беше по-голямата част от салатата.
Можеше да поискам да подстрижат салтата преди да ми я сервират. Или да я обръснат преди да пристъпя към овкусяването.
„Келнер, бихте ли пратили салатата ми на кола маска или лазерна епилация преди да ми я сервирате? Благодаря предварително.“
Тази случка беше причината да избягваме това заведение за известно време. Ще се върна там с радост, когато разбера, че готвачът е оплешивял напълно или поне е останал без главата си.
И ето, че изискано плейтнатите перчеми бяха причина да се опитаме да седнем в заведение, на което ние от Халапеньо отдавна сме хвърлили око.
Бързо се ориентирахме към The Little Things.
Снимка КАПИТАЛ
Още на вратата на ресторанта ни посрещнаха и любезно ни попитаха дали имаме резервация.
Значи, имам много неща.
Почти високо самочувствие, добър нрав, клубна карта на БИЛА, един британски паунд, много свободно време, но нямах резервация.
Значи, без резервация не става. Няма свободни маси, ни казаха. Опитах се да обясня, че не съм претенциозен и мога да седна и на заета маса. Останах неразбран и се почувствах като в предверето на много елитен и стилен старчески дом, където мога да вляза и да се настаня само ако някой излезе с краката напред.
Отлагаме The Little Things за някой друг ден и се отправихме към друго заведение, което не беше натрупало много история.
Бирария „Стамболовь“, която се намира в хубава стара къща на улица Свети Наум. Това е по-младата сестра на бирария „Дондуковь“.
И там на още на входа ни попитаха за резервация. Изтръпнах. Вече се виждах, как вечерям бира от пластмасово шише на някой току що наплют от майстор тротоар.
Все пак се оказа, че има маса и за хора без резервация и бяхме допуснати да влезем.
Една от причините, да искам да вляза в това заведение е, че отдавна над вратата не стои логото на „Дон Домат“.
Да, точно на това място преди се намираше един от ресторантите на верига „Дон Домат“. Всеки е виждал как залязва слънцето, но на това място аз съм бил свидетел на залеза на Домата! Залезе и не изгря повече.
И в началото беше салатата.
Гръцката салата. Беше вкусна, но преди да разбера това, трябваше здраво да поработя.
Ако трябва да съм честен, а трябва първо ще отбележа, че заради количеството на тази салата тя можеше да се определи по-скоро като тестер.
В „Стамболов“ не оставят човек да скучае и да се скатава. Там трябва да си заслужиш храната, като полагаш обществено полезен труд.
Зеленчуците в чинията бяха поднесени на доста големи парчета, та се наложи да изкарам половин смяна в студена кухня преди салатата да бъде изядена. Все пак беше вкусна. Или аз съм бил много гладен. Не знам. Да речем, че е първото.
Още със сядането получих биреното меню на бирария „Стамболов“. Еми мога само да кажа, че малко не достигаше на тази книжка вместо меню да се нарича „Енциклопедия на световните бири“.
Разнообразието от бири си е причина за много бъдещи посещения на тази къща.
Даже се замислям дали не мога да си наема стая някъде под този покрив. Не искам трафика на София да ме бави в пътя към маса в бирария „Стамболов“.
Едно мога да кажа: дойдох, седнах, пих и останах доволен и сега докато пиша това ми се отваря глътка за някоя друга бира на това място.
Влязъл веднъж под покрива на тази бирария, човек става гражданин на света. На света на бирите. Наздраве.
Халапеньо реши Бирария Стамболов да стане горд носител четири от пет чушки.
