Сценична Треска, Топ 3-5-8

Светът е оцелял, защото се е смял, а смехът е оцелял заради Сатирата

По столичните заведения за изхранване на гражданското общество може да бъде забелязан един уникален и характерен само за нашите географски ширини биологичен вид.

Това е КЕЛНЕРЪТ!

Това е същество, което мигрира. Зимата се крие между масите на ресторантите в планинските курорти, а през лятото може да бъде заловен да носи табла и да събира бакшиши по Българското Черноморие.

Отделни екземпляри могат да бъдат видени и по гръцките курорти, но въздухът и бакшишите в евро по тези места им влияят така, че там те са предимно дружелюбни, услужливи и усмихнати.

Българският келнер е същество, което толкова рядко може да бъде забелязано и до скоро се смяташе, че не съществува.

Все пак живи келнери, които носят шопска салата и ракия бяха забелязани и така беше доказано тяхното съществуване.

Ако искаш келнер да ти обърне внимание, трябва да се въоръжиш с огромно търпение и усилието ти ще бъдеш възнаградено.

Не ръкомахай, не щракай с пръсти и не викай с пълно гърло „Келнер“, за да привлечеш вниманието му.

Така само ще го отблъснеш или още по-лошо – ще го ядосаш и ще получиш сметката още преди да си поръчал вечерята.

Общото между българският келнер и мечето Панда е, че в повечето случаи келнерът изглежда мил, дружелюбен и с наднормено количество доброта в очите, но трябва да знаете, че външният вид лъже. Като циганин лъже.

Както Пандата, така и келнерът може да бъде изключително опасен за вас, за хората около вас и най-вече за личният ви бюджет.

Ако случайно се изправите срещу келнер е много важно да не го гледате директно в очите. Заровете глава в менюто и се правете, че нищо не искате от него.

Не го заговаряй! Може да си отвориш устата и да отговориш само ако той те попита: „Избрахте ли си!“
Отговаряй с кратки и ясни изречения.

Ако поне малко цениш животът дарен ти от родители и с любезното съдействие на всевишен, няма да разсейваш на келнер излишни въпроси.

Ако в менюто няма изписана думата „Таратор“ е излишно да питаш дали случайно в момента предлагат студена лятна супа „Таратор“.

С подобни въпроси само ще го ядосаш и в никакъв случай няма да останеш доволен от последствията.

Ако си достатъчно съобразителен и внимателен, има шанс да получиш това, което искаш без екстри в супата отслюнчени по пътя между шубера и масата ти.

Има само един случай, в който можеш да го повикаш. Това е когато си готов да си платиш сметката.

Но преди да напуснеш масата трябва да оставиш върху нея огромната си благодарност под формата на финансови средства.

Не храни келнера с дребни монети! Това е равносилно на най-люта сръбска псувня.

Парите, които му оставяш, трябва да са безшумни. Подрънкването на бакшиша дразни много и може да събуди звярът в келнера.

Оставяй безшумни бакшиши. Такива, чийто номинал да завършва на нула. Така и келнера ще е доволен и ти ще си тръгнеш жив, здрав и след следващата ти среща с това създание няма опасност да се радваш на стомашни киселини.

Но има едно място за обществено хранене, където няма никаква вероятност да се срещнеш с келнер и да бъдеш обслужен от него.
В мястото, за което говоря сервират храна, но тя не пълни стомашната кухина, а душата.

Имам предвид едно заведение за обществено хранене, което засища други видове глад. Глад за култура и смях. За Сатирата става дума.

И точно на това място ще посветя днес рубриката ТРИ – ПЕТ – ОСЕМ.

ТРИ е за нещата, които не трябва никога да правите в Сатиричен Театър.

1. В салона си и представлението току-що свършва? И всичко много ти е харесало? Никога, ама никога не се провиквай „Още, още, още…“ след края на представлението. Не очаквай след края на спектакъла „Терапевти“ да получиш два – три монолога от Хамлет на бис.

2. Ако на сцената се скарат двама твои любими артисти, не си и помисляй да се качиш на сцената и да помогнеш да разрешиш спора. Колкото и да ти се иска.

3. Не коментирай действието, което се случва на сцената на глас. Ако в теб живее един Кольо Мичмана и ти идва да изревеш „Шекспир е българин!!!“, те съветвам да се контролираш и да замълчиш, ако не искаш да се сблъскаш челно с инспектор салон.
Ако не можеш да се контролираш е по-добре да си останеш в къщи пред телевизора и там коментирай каквото ти пуснат – мач, сапунка, риалити или реклами.
И сатирата има едни ложи, които удивително приличат на балконите на блок 31 в ж.к. Младост. Не си и помисляй да ги ползваш за простиране на пране.

ПЕТ е за причините, заради които задължително трябва да посетиш Сатирата.

1. Храната, която ще получиш в Сатирата НЕ причинява киселини.
Най-много да получиш стомашни болки от прекалено количество смях, тендовагенит от аплаузи, схващане на челюстта, набиване на петите от тропане земята в следствие от истеричен хилеж , емоционална превъзбуда от удоволствие и безсъние от изпитан кеф.

2. Сатирата е точното място за теб е заради частичната амнезия, която задължително ще ти причини представлението, което ще гледаш там.
Докато хора като Христо Гърбов, Албена Павлова, Добрина Гецова и Явор Борисов те разсейват, ще забравиш някои неприятни неща като падежа на кредита ти, гаджето на съседа /в случая става дума за собствената ти жена/, колата в сервиза, данъчната декларация, кризата в Близкия Изток и кризата в още по-близкия изток /скандалите на съседите в източният от вас апартамент/, теча от пералнята, липсата на теч от дамаджаната и….

3. Защото, ако не си в Сатирата, има реална опасност да си на друго място, като събрание на входа, където ще те изберат за касиер и тогава жална ти майка. Или ще си на родителска среща, която започва с репликата „Петдесет лева за настоятелство, добър вечер!“.

4. Защото не искаш да ти плюят люспи от семки във врата. Ако отидеш на друго мероприятие пълно с публика, вероятността да се превърнеш в персонален плювалник на човека от задния ред е напълно реална и така ще получиш яка от слънчогледови люспи.

5. Защото, докато си на представление в сатирата, ще имаш удоволствието забавлявайки се да пропуснеш час пик на градски транспорт и всички задръствания.

ОСЕМ е за причините, заради които не бива и да си помислиш да стъпиш в Сатиричен Театър.

1. Мястото ти не е в Сатирата заради седалките. Там не ти трябват седалки, а тоалетни чинии. Тоалетните на Сатирата са твърде далеч от салона и това е много неудобно предвид факта, че там ще се попикаеш от смях.

2. Защото там никой няма да те остави да си дремнеш на спокойствие.
На кино по време на скучен кинохит може да наваксаш пропуснат сън. На мач също. Колкото и да се напъват футболистите, резултатът е ясен – Съдията е пе….ст. Дори по време на концерт на Веселин Маринов в Арена Армеец може да си подремнеш на някоя потна балада.
В Сатирата това е изключено. Артистите така ще те „водят за носа“, че няма да можеш дори да мигнеш подобно на въркулак по пълнолуние.

3. Левовете ти са третата причина да не се изкушиш да влезеш в салона на Сатирата.
Харчи разумно. За парите, които би дал за гледаш „Вечеря за тъпаци“, можеш да изпиеш два литра Пещерска и самият ти да се превърнеш в център на вниманието за вечерта, докато целуваш неволно майката земя. И ти имаш право на своите петнайсе минути слава.

4. Репертоарът на Сатирата е поредната причина да минеш на отсрещният тротоар на улица Стефан Караджа.
Да попаднеш на „Вечеря за тъпаци“, където ще ти сервират „Спанак с Картофи“, а да ти се яде „Тиква“.

5. Защото имаш телевизор в къщи. От сцената на сатиричен театър никой няма да излезе с голям колкото врата на селска тоалетна чек и да се похвали, че вече е богат защото знае как се чегърта.

6. Причина номер шест, заради която не е хубаво да бъдеш част от публиката на Сатирата са мечките. Пълно е с „мечки“ в сатиричният театър.
Бродят из гримьорни, коридори и се качват на сцената. Който го е страх от „мечки“ да избягва следния адрес: улица Стефан Караджа 26.

7. Да, няма да ти стане тежко от храната за душата, която сервират от сцената на Държавният Сатиричен Театър и даже може да ти олекне, но все пак да бъдем честни. Там няма овкусителен ансамбъл. Оливерник няма, драги!!! Сол, пипер, оцетник, подправник липсва!!! Как да си подправиш предлаганата душевна манджа?

8. Защото билети се продават на всякакви хора и не можеш да си избираш съседите.
Така е в живота, човек не може да си избира съседите. Освен в блока, не може да го прави и в театъра. Ако иска случайните съседи да са далеч от него трябва да си купи билети и за местата от ляво и дясно. Това е като да си купиш и съседните до теб апартаменти, за да изградиш буферна зона около теб. Но тогава се получава следното. Колкото и апартамента да купиш, пак ще имаш съсед на последният ти апартамент.

В крайна сметка София е едно по-добро място за гледане именно заради случващото се на сцените на Сатиричен Театър „Алеко Константинов“ и на това място ние даваме точно шест от възможни пет чушки.

И не ми вярвай. Увери се сам!

Остави коментар:

Може да харесате също