Сценична Треска

Време да се живее, време да се яде…

Хора, влязох в книжарница.

Не се шегувам.

Като казвам „книжарница“, нямам предвид кръчма, където ти дават да четеш менюта.

Имам предвид точно книжарница – място, което мирише на хартия и мастило вместо на шкембе и бира. Място, където си обикновено сам.

Влязох вътре без да съм собственик на помещението. Собственик, който идва, за да прибере закъснелите наеми.

Влязох вътре с ясното съзнание, че не съм електротехник, който трябва да смени няколко бушона.

Попаднах в книжарницата без да ми се налага да се крия от порой на улицата. Все пак не съм от захар. Ако завали, мога да издържа няколко литра вода на главата си, докато намеря кръчма.

Влязох в книжарницата, за да взема една книга.

Да, човек и добре да живее, идва един такъв особен момент, когато започва рязко да изпитва нужда от книга. Тази нужда не е съвсем необяснима.

На човечеството са познати няколко основни ситуации, при които книгата може да се окаже полезна.

Добре известно е, че тя е способна да обере всякакви по вид луфтове.

Печатно издание с подходяща дебелина може да обере луфт под куц крак на гардероб, маса или всякаква друга мебел и така те да спрат да се клатят.

Един вид книгата лесно може да върне баланса и стабилността в домакинството.

Ако има хубава корица и добър гръб, едно книжно тяло може по един естетически и хармоничен начин да запълни дразнещото като жив комар в полунощ празно място на някой рафт.

Странна работа, но в един момент откриваш, че кориците на книгата се отварят, и така попадаш на още една полезна функция.
Между страниците да криеш двайсетачки, които са част от нечий личен пенсионен фонд, предназначен за оцеляване в условия на атака от сервитьори, въоръжени с извънгабаритни сметки.

Повярвайте ми. В повечето случаи една книга се отваря само от човека, който е оставил валутата си вътре. Повечето хора не отварят книги, те отварят шишета.

С подходяща дебелина и с подходящото съдържание една литература може да запълни не само три сантиметра и два милиметра разстояние под гуцаща се пералня, ами може да запълни големи празнини в черепната кутия на човека.

Има два вида книги, които са полезни без да са задължително интересни. Единят вид е телефонният указател.
Това нещо, макар и да съществува, е почти на изчезване.
Имена, адреси и телефонни номера. Тази книга може да ти стане много интересна, ако четеш между редовете.

Голям кеф е било името ти да попадне първо в телефонен указател, после е било кеф и престиж да си в телефонния указател на град София, и накрая – да пише ж.к. Лозенец срещу името ти, си е направо причина за завист в очите на останалите.

Другият вид полезни и според всеобщото заблудено човечество не особено интересни книги са готварските.

Такава книга си взех от книжарницата. Взех я от книжарницата и в работно време, и без да влизам с взлом.

„Изкуството на старата българска кухня“ на Елена Кръстева

Тази книга определено е многофункционална.

С естетичен гръб може перфектно да запълни и да добави кило стил на една библиотека. Може да подпре всякакъв лангъркащ се мебел, но преди всичко идва да каже, че българската кухня не е само кюфтета, печено агне, шопска салата и шкембе чорба.

Съставителката Елена Кръстева се е заровила в след-освобожденческата преса, за да извади от там рецепти, които са карали кварталите на София и страната да миришат по един различен от аромата на студентска столова начин.

Този кулитературен* кеф ни дава да разберем, че пра-баба ми не е готвила само боб и лучник, а е знаела какво да прави с аспержите.

Тези аспержи, които са ни направили износител на аспержи – номер едно в Европа във времената преди да почнем да изнасяме само развалени домати в консерва.

В страниците на това издание ще откриете, че има неща като Лемонада от яйца и Сироп с трандафили.

Ще прочетете и за хранителните навици на семейство Сакскобургота от голямата жълта къща на адрес пл. „Княз Александър I“ 1

Ще разберете, че менюто ви може да е по- цветно от черно-бял телевизор. Изключен черно-бял телевизор.

„Изкуството на старата българска кухня“ е наследство, което е по-вкусно от имагинерното наследство, което би получил от несъществуваща умряла австралийска баба-милионерка.

Тази книга, влязла в дома ти, няма да прекара много време в библиотеката.

Няма да спре от клатене разбития шкаф за обувки. В нея не можеш да скриеш петдесет лева защото ще ги открият.

Уверявам те, че само за половин година това ще е книгата с най-много мазни петна в библиотеката ти. И това не е лошо. Неизбежно е.

Вземи тази книга и се нахрани като хората. Време е да се живее, време е да се яде!

_____________________________________________________________________
*кулитературен – това е словосъчетанието „кулинарно-литературен“ написано без нужното за това търпение.

Остави коментар:

Може да харесате също