Топ 3-5-8

В „Жадната Ламя“ жадна остава само ламята..

София е голяма махала и стомашни киселинички дебнат от всякъде.

По тези земи киселините се предлагат по всяко време и под всякаква форма.

Като мазна закуска, топла баничка, тройка кюфтета с гарнитура, същите без гарнитура и като гарнитура без кюфтета.

Киселини може да си вземете и от всяка закусвалня под формата на  сандвич, който трета седмица се продава като „пресен“.

На места, където храната се дава на пластмасови табли, киселините се продават под името „домашна кухня“.

В много случаи, когато човек прочете „Домашна Кухня“ или „Обедно Меню“ би трябвало да си го преведе като:
„Останаха едни неща от миналата седмица и няма да ги хвърлям. Все пак пари съм давал за това олио… миналата година!“

В обедното меню често присъства и „Супа на деня“.

Въпросът е, че когато си получите супата на деня, ще разберете, че е била супа на деня ама в едни други, отдавна изминали и забравени времена. А когато я опитате ще разберете, че може да е на деня, но не е супа а нещо като леко разредена с пилешки бульон вече ядена веднъж мусака.

С други думи, избора на храна в София е почти толкова безопасен, колкото би била безопасна една следобедна разходка през минно поле.

В много от случаите заведенията за обществено хранене са по-скоро заведения за масово поразяване. Химическите оръжия на Башар Ассад са като момина сълза неизплакана пред манджите, които се бъркат в лоясали столични кухни.

На хората, които влизат в столицата ни трябва да им се четат правата и да са наясно, че „всичко, което изядете може да се използва срещу вас!“.

Иначе коренното население на София се справя и с тези храни. Който е опитвал храната, която се сервира в училищните столове ще разбере по какъв начин софиянци успяват да оживеят след хапване на бързо в София.

Доста често ми се случва да изпитам внезапна нужда от храна, която да е на първо място по-евтина от сградата, в която се предлага, по възможност да остана жив, след като премине през хранопровода ми, евентуално да ме засити за по-дълго време от това, което ми е необходимо, за да пресека улица Раковски и ако е възможно да е вкусна.

В търсене на нещо подобно, в центъра на София попаднах на улица 13 март.

Да си призная, нямам представа защо се казва така. Защото на 13 март е била превзета непревземаемата Одринска крепост или защото на 13 март 1973 година е въведено намаленото работно време и петдневна работна седмица. Евала, за което.

Както и де е. Числото 13 на тази улица май се оказва фатално за киселините. В началото и човек веднага забелязва една страноприемница, носеща името „Жадната Ламя“.

Има ресторанти, където би влязъл само с полицейски ескорт и ако са ти пратили призовка за това. „Жадната Ламя“ не е от тях. Там влязох напълно доброволно.

В ТРИ-ПЕТ-ОСЕМ ще разгледаме точно това заведение.

ТРИ днес е за нещата, които не трябва да правиш в „Жадната Ламя“

1. Не е никак хубаво да се плува на пълен стомах, изключително е непрепоръчително да се спортува и е повече от неудачно и най-вече е забранено да се прекрачва прага на страноприемница „Жадната Ламя“ на пълен стомах.
Още с първата хапка, която ще премине между небцето и езика ще съжалите, че имате на разположение само един стомах а не поне два или три, с които да изпитате множествен стомашен комфорт.

2. Не си помисляй да влезеш в „Жадната Ламя“ ако не си си отделил достатъчно време за това място. Това не е заведение за бързо хранене. Тук се живее. Живее се бавно и хубаво.

3. Третото нещо, което не ти препоръчвам да правиш е да помолиш сервитьорката да ти препоръча нещо от менюто.
На нея няма да и остане друго освен да започне да изброява.
Ще прочете менюто дословно, ще препоръча да гледаш към дървения таван с въжен кант, ще препоръча да посетиш тоалетната, ще ти препоръча да обърнеш внимание на прозорците, чийто стъклопис си струва съзърцаването и през който София от вън изглежда десет пъти по-вълшебна, ще ти препоръча да изпиеш една бира и след нея втора…. В „Жадната ламя“ всичко си е за препоръчване.

ПЕТ е за причините, заради, които не бива да пропуснете да посетите Жадната Ламя.

1. Първата причина, заради която трябва да впишете „Жадната Ламя“ в своят списък с любими кръчми е мястото, където се намира. В центъра на територията, която наричаме пъпа на София / бая кир се е насъбрал в този пъп /, но стъпиш ли в двора на страноприемницата мигновенно се озоваваш в един друг свят и получаваш частична амнезия за кирливия екстериор наречен София.

2. Мебелите и по-точно столовете. Те са масивни, трудни за вдигане и изключително удобни. Има заведения, където човек би предпочел да седне на електрически стол вместо на уреда за средновековно мъчение, където са го наказали да си сложи долнте бузи, да му пуснат тока и всичко да свърши преди да са му поднесли тройката полу-живи кюфтета.
В столовете на „Жадната Ламя“ човек може да прекара много дълго време и после ще каже, че това е била по-хубавата част от живота му.

3. Таратор. Тази проста лятна супа е като лакмусова лентичка за заведенията. По нея човек може да разбере много кръчмата.
Ето как се приготвя таратор в кръчми с претенции на ресторант, но в действителност се намират в класацията някъде далеч под столовата на военно поделение 56530.
Взимате вода. Студена вода. Може и топла. В нея добавяте още вода под формата на настъргана на ръждиво ренде краставица. Измивате предварително приготвена и изпразнена от съдържание кофичка кисело мляко и добавяте водата във водата с краставица. Поръсвате със сол и малко копър. Може и без копър. И без сол.
Да. На повечето места тараторът е гола вода. Не и в „Жадната Ламя“. Може би ламята за това си е останала жадна, защото готвача не е превъртял водомера при приготвянето на таратора. Освен това краставицата е нарязана на почти еднакви кубчета и няма консистенцията на нещо извадено от нос.

4. Обстановката в „Жадната Ламя“ освен, че е доста приятна и интересна, ами прави от самият теб един по-интересен и приятен човек.
Поглеждам се в огледалото и виждам обикновен софийски дришльо, но всъщност се усещам като средновековен пътник отбил се в страноприемницата, за да обърне няколко тежки халби студена бира и да оглозга един свински бут.

5. Клиентите. „Жадната Ламя“ успешно играе ролята на квартална кръчма, която събира съседите на по бира и на любимо ресторантче на столичани, които искат да сменят малко панелната обстановка с вечеря в стара хубава къща. Когато мен ме няма, клиентите са предимно симпатични.

ОСЕМ е за причините, заради които кракът ти не трябва да стъпи в „Жадната Ламя“. И двата крака!!!

1. Цените. Вместо за пет и нещо да пие две хубави бири в страноприемницата, човек може да си купи галон пенлива урина за урино-терапия и един билет на националната лотария, който да изчегърта. В „Жадната Ламя“ няма нищо за чегъртане.

2. Таратора! Опитал веднъж таратора в „Жадната Ламя“ става много трудно да останеш доволен от друг таратор сервиран, примерно в „Кошарата“ в град Бяла – варненско.

3. Влязъл веднъж в „Жадната Ламя“, човек не влиза просто в кръчма а в едно по-хубаво време и пространство. След това е много трудно да се върне обратно в реалността, която е на една пряка от разстояние от оградата на страноприемницата.

4. Клиентите. Понякога и аз съм сред тях. Това е прекрасна причина да избягвате това заведене.

5. Храната. Става за ядене и ще трябва да гледате под тестикулите на много волове, за да откриете поне едно теле, ако сте хейтър, който обича да се заяжда за щяло и нещяло.

6. Десетте бои заповеди. В тази кръчма ще нарушиш поне две от тях. Първата е „Не лъжи!“ Ще излъжеш ако кажеш: „Сядам само за една бира!“. Втората божа заповед, която ще нарушиш е „Не пожелавай бирата на ближния!“ и първата ми и втората и третата.
7. Местата. Това е още едно място, което има по-малко места и от чакалнята пред джи пи-то ви. Човек трудно може да се дореди до седящо място, но за сметка на това има достатъчно линейни метри бар-плот, където човек може да хапне, пийне и мезне на крак. Ама тази храна може и на челна стойка да се поема.

8. Недвижимо имущество. „Жадната Ламя“ е къща без крака и със здрави основи, които не и позволяват да се движи. А толкова искам да е навсякъде, където съм и аз. Пък и там май не мият чиниите. Не им се налага. Клиентите ги облизват до кристален блясък.

Както стана ясно, не е особено препоръчително кракът ти да стъпи в страноприеница „Жадната Ламя“. Еми тогава влизайте вътре на ръце, по корем, по гръб или по нос, но влизайте, за Бога!
Това кръчме получава табела с надпис „ЗОНА СВОБОДНА ОТ КИСЕЛИНИ“ и напълно заслужено взима четири от пет чушки.


Остави коментар:

Може да харесате също