Чудих се кое ли е това човешко качество, което е накарало човечеството да еволюира.
Според едни глави, минаващи за много умни това бил непрестанният „стремеж към съвършенство“.
Глупости на търкалета!!!
До сега не съм видял човек, който се старае непрекъснато да стане съвършен. Хората си се мислят за съвършени и нищо не може да ги убеди, че не е баш така.
И след като вече са съвършени, те се стараят да се докопат до хубаво място пред телевизора, стараят се да не ги хванат когато са пили повечко, стараят се да не се подмокрят, да не ги сгази кола и да си пуснат газовете безшумно.
Отговорът на въпросът: „Благодарение на какво е еволюирал човека?“ пристигна при мен на спирка на градски транспорт в жилищния комплекс „Младост“ трети преди да дойде автобус 305.
Мързелът!!!
Колкото и да ти е чудно, точно Мързелът е главната движеща сила, която добута човек пред останалите животни.
Или поне в страни от тях.
Единствено при човечеството се наблюдава способността да се скатаваме от всяко допълнително усилие и само двуногото същество, което обича да си променя косата измисля всевъзможни начини за скатавка.
И точно така – всички академии на науките по света не се занимават с нищо друго освен с това да почогнат на човешкото същество да свърши максимум работа с минимум усилие.
Един вид, да стигнеш до луната без да си мръднеш гъза.
Мързелът е чудото, което ни е помогнало да еволюираме така, че да се научим първо при придвижване да ползваме само половината си крайници. После и това се оказало много и човека измислил колелото. Така движението на крайници рязко намаляло.
За да се наяде един човек в епохата преди мързела, е трябвало първо да оживее на сутринта. След това трябва да си набере камъни и да оцелее докато върши това.
Снимка:
BBC.com
После взима тежките камъни, защото леките не работят и започва с голи ръце да ги хвърля по животното номинирано да бъде вечеря. Хвърля докато животното стане достатъчно умряло, за да може да бъде изядено.
Мързелът и желанието нещата да се случват с по-малко усилие са ни докарали до там, че сега за една вечеря само трябва да щракнем с пръсти. Стига да не ни мързи да щракаме.
И така, еволюцията продиктувана от желанието на човек да не се хаби много е докарала нещата до там, че днес имаме ресторанти като Хепи.
Снимка:
Happy.bg
Точно за тази верига ми е думата днес в рубриката ТОП 3-5-8.
Съветвам те: Никога не отивай в ресторант на Хепи без охрана.
Сервитьорите на Хепи са толкова изненадващи и настоятелни, че наистина ще ти трябва опитен бодигард, за да ги държи малко настрани от личното ти пространство.
С влизането ти в ресторанта един сервитьор ще те изненада в гръб, втори ще те нападне по левия фланг, а трети така ще те попита дали искаш нещо, че ще се почустваш като на разпит в мазето на тайните служби.
До сега само от окачения таван на Хепи не ми се е спускал сервитьор или просто не съм го забелязал.
Не стъпвай там без тапи за уши.
В Хепи е толкова шумно, че след това ще ти се прииiка да седнеш малко на тишина и спокойствие в средата на произволно избрана строителна площадка, точно между работника с флекс и колегата му с пробивната бормашина.
Хепи е ресторант, който заради шума се усеща като китайска фабрика за български бормашини.
Не те съветвам да ползваш тоалетните на Хепи. Над всяка тоалетна чиня има табло с виц на деня.
Това не са вицове!!! Това по-скоро са смешки в неравностойно положение.
Човек не може да остане насаме в тоалетната. Простотията го дебне и на писоарите
Да се опикаеш от „смях“.
Тези вицове сигурно са подбрани от уволнен поради откровена некадърност сценарист на Къци Вапцаров.
Вицовете, които висят над моноблока са по-тъпи от нож за хранене в студентския стол на НАТФИЗ. По-нетъжно би било ако тези вицове отстъпят място на некролози.
Някои влизат в Хепи, не за да се нахранят, а за да си изкарат прехраната там. Струва им се добра идея да работят в столицата.
Ехоо, ако ви се работи в столицата, изберете си друга Европейска столица.
И второ – не ти се работи в Хепи заради работното облекло. Там не те обличат за работа. Униформите на момичетата са толкова оскъдни, че може да се каже, че там те събличат за работа.
Всъщност Хепи е нещо като Зрънчо с изненада. Лъскава опаковка, съдържанието става за ядене и накрая получаваш изненада.
В момента когато ранната вечер се превръща в късна се чува силна сирена, заради която задължително трябва да знаеш как да постъпиш когато на някой му заседне храна в кривото гърло.
След сирената музиката се усилва и между масите се появяват полу-облечени сервитьорки, които с крива усмивка изпълняват нещо като танц.
Това е почти толкова нелепо, колкото изчезналите вече танцуващи мечки.
Искам да видя собственика на Хепи да се облече в къса пола или мъжки кожени прашки, за да покаже космат бедър и да танцува наравно с горките момичета.
Заради този така наречен “Happy – hour” държавата трябва да създаде агенция за защита на сервитьорките.
Иначе храната им става за ядене. Даже си е супер, докато не ти приседне от изненадите на Хепи. Телешките кюфтенца са чудесни.
И за сушито се твърди, че било като истинско и може да му се насладиш ако ти се вечеря в магазин за телевизори.
Точно така. На където и да погледнеш попадаш на огромен монитор, който се опитва да ти отвлече внимането с любопитни факти за сушито, скрити камери и реклами на всякакви неща за ядене.
Така ти отвличат вниманието, че можеш да си го върнеш само след като платиш откуп.
Тази верига ресторанти за обществено хранене биха получили не повече от три чушки, но аз ще дам и една половинка отгоре заради бирата, която пристига толкова бързо, все едно че е носена от Юсеин Болт, а със студена бира може да се преглътне всичко. Дори факта, че си объркал кръчмата.
