Топ 3-5-8

„АРХИВИТЕ“ влязоха в архива…

София е град, който непрекъснато, ежедневно и безкомпромисно се променя пред очите ни.

А доста често – тихомълком и зад гърба ни, без изобщо да се съобразява с нас – неговите жители.

Има моменти, в които този град силно напомня на европейска столица, ама такава, която е много пострадала след масирани и продължителни бомбардировки.

В други моменти я гледаш и имаш чувството, че се намираш насред единственото в света село снабдено с метрополитен, трамвай и президентство.

Не е изключено застанал насред центъра на града, изведнъж да започнеш да се озърташ около себе си с надеждата, че ще видиш и ще си направиш селфи с Кюриосити или поне да се натъкнеш на паркирана неправилно кола на Илън Мъск. Тези неща ти се виждат възможни, защото по всичко, което виждаш наоколо рязко си решил, че в момента да си първия човек стъпил на Марс.

София се променя и като расте… Расте на височина, на ширина, отчасти на миризма и на сметище расте…
И все пак, въпреки всички кусури, София може да изглежда и красива.

Да, дай ми подходяща гледна точка и ще ти покажа как столицата на България може да изглежда доста приятна и хубава.

В рубриката на HALAPENYO.COM „Три – Пет – Осем“ ще ти представя едно място, което е едновременно в сърцето на столицата ни и в същото време е достатъчно далеч от същото това сърце, страдащо от много пороци, аритмии и сърдечни недостатъчности.

Това място е достатъчно далеч от досадните подробности и погледнато от него всичко, което ни заобикаля ежедневно изглежда супер. Направо мечта…

Става дума за една кръчма, която е известна на столичаните и на техните гости като „АРХИВИТЕ“.

Да, макар географски погледнато тя да се намира на жълтите павета, въпросната кръчма е достатъчно далеч от тях, на последния етаж на Държавна агенция АРХИВИ.

Погледната от там, София изглежда млада и почти девствена. Точно толкова млада колкото изглежда Лили Иванова погледната от втори балкон на Зала 1 на НДК.

Освен това, докато си седиш облегнат на парапета на балкона на „Архивите“ можеш да пиеш студена бира. Благодарение на няколкото бири, които си изпил и в не без намесата на залеза, ти гледаш покривите на София, а виждаш керемидите на Виена.

В „Архивите“ няма телевизор, ама на кой му е притрябвал с гледка балкона като тази, която съдържа в себе си Витоша, симпатичните покриви на Народен Театър, банките зад нето и короните на хиляди оцелели по чудо дървета.

Тази гледка е толкова запленяваща, че не е никак невъзможно бирата ти да се стопли до средна телесна температура на удавник.

Иначе докато се докопа човек до тази бира, тази гледка и небезизвестните кюфтета на „Архивите“ трябва да премине през нещо което силно напомня на граничния контрол на летище София.

Преди да се качиш единственият асансьор в София, който може да те изпрати на Седмото Небе, трябва да докажеш, че не си въображаем, и че съществуваш поне от 18 годни и това става посредством лична карта.

Родна демо-версия на Свети Петър ще запише нужната информация в огромна тетрадка и едва след това ще те пусне да преминеш през турникета, който играе доста успешно ролята на портите към Рая.

Десетки секунди по-късно ти вече се намираш на територията на ведомственият ресторант на Агенция Архиви.

Място, където можеш да срещнеш приятел.

Място, където можете да чуеш почти всички езици, които все още се говорят на тази земя, защото незнайно как, тази кръчма е по-посещавана от туристите и от Златни Пясъци.

Това е място където можеш да останеш насаме със салатата ти, изпотената от старание да ти се хареса мастика и цяла София.

Това е място, което вече не съществува.

Да.

София е жестока към своите граждани.
Тук човек не може да си позволи да се влюби в някое място.

Точно си харесаш някое малко и автентично заведение, точно си решил да го покажеш на приятели от страната и чужбина и то вземе, че изчезне.

Хубавите евтини кръчми на атрактивни места в София съществуват по-кратко и от сапунен мехур.

Така се случи и с „АРХИВИТЕ“.

Затвориха „Архивите“ и така тези, които обичаха да „замезват“ от красота на София бяха свалени на земята като вражески самолети от противовъздушно оръдие.

Затварянето на тази кръчма сравни София със земята. Човек вече не може да пие хубава или поне студена и евтина бира по вертикалата, а само по хоризонталата.

След като Архивите хлопнаха кепенците, София стана повече Перник за живеене.

Заради гледката, заради това, че това беше мястото в София, където покрай студената ти бира може да прелети чайка-софиянка, заради чудните кюфтета, заради…. какво ли още не, ние от HALAPENYO.COM даваме на кръчма АРХИВИТЕ пет от пет възможни чушки посмъртно.

R.I.P

Остави коментар:

Може да харесате също