Веднага щом проходи човек от нашето племе, около него се събират роднини от всякакъв пол, възраст и с най-различни интереси и организират церемонията на прощъпулника.
Вярва се, че който е имал успешен прощъпулник, се научава да ходи добре, не се спъва и не пада в буквалния и преносния смисъл на думата.
Но колкото и добре да се научи да върви човек, той не е застрахован от това да направи няколко качки в грешна посока или да „стъпи на криво“ и ако на теб това не ти се е случвало да грешиш по време на ходене, трябва да ти кажа, че усещането е много неприятно.
Обикалянето на София в търсене на готино заведение е като преминаване през минно поле. Една малка кофти стъпка води до едно голямо БУМ – много кофти тръпка.
При положение, че съм наясно кои заведения в района на Попа в София стават и са безопасни за ползване, един ден реших да посетя едно сравнително ново заведение в близост до Нотариата.
Навремето на този адрес имаше ресторант на веригата Дон Домат.
Днес това заведение носи гордо името La Stazione. Причина за това е метростанция, която е на път да се появи в близост на това място.
Снимка: Фейсбук La Stazione
Днес ТРИ е за нещата, които не трябва да си поръчвате в La Stazione
1. Сирене по Шопски.
Ако имаше етикет на гювечето, на него щеше да пише. Съдържа имитиращ продукт, но не имитиращ сирене а имитираш гъба за миене на чинии. Ползвана неколкократно гъба. Домати. По-скоро следи от домати. Яйце – познах го. Люта чушка – почти сурова и всичко беше полято с кетчуп. Точно така, когато отворих капака от гювечето излезе силна миризма на кетчуп.
Иначе казват, че пицата им била хубава.
Това не беше Сирене по Шопски а супа от кетчуп с гъба и люта чушка.
2. Чиния, в която да си извадиш част от „сиренето по шопски“ или супата от кетчуп, за да изстива.
Да, когато ти сервират Сирене по Шопски е прието към него да ти донесат и допълнителна чиния. Това в La Stazione не се случва. Ако поискаш такава, мога да се обзаложа, че когато тя пристигне на масата ти, ще трябва да върнеш умрялото от студ „Сирене“ за повторно притопляне.
3. Хляб.
Не знам какво представлява хлябът на La Stazione защото не ми го донесоха и така и не го опитах. Според ЕЖК /Една Жена КазАла/ това били малки питки с големината на хапки. Може и да става за ядене, но животът ми е твърде кратък, за да го посветя на чакането на този хляб.
ПЕТ е за причините, заради които този ресторант трябва да бъде затворен.
1. В извънработно време този Пица – ресторант не създава на никого стомашен и какъвто и да било друг дискомфорт. При това положение не знам защо въобще трябва да бъде отварян. На всичкото от горе отварянето на ресторанта се случва всеки ден!?!?!
2. Заради горкият сервитьор. Неизвестно защо, но това място гъмжеше от хора. Всички салони бяха пълни. И за всичката тая маса народ се грижеше ЕДИН сервитьор. Надявам се собственикът на това заведение да не си помисли за верига ресторанти. Тогава този клет сервитьор ще обикаля цяла София да обслужва и другите заведения от веригата.
3. Защото биологичните опити с човешки същества отдавна са забранени.
4. Защото се чувстваш като в Националната Лотария.
Ядеш каквото ти се падне. Аз си поръчах сирене по шопски и кошничка с хлебчета а получих Шопска салата и никаква форма а кошничка. Нито кош за баскетбол, нито кош за боклук нито кошничка с цветя от президента на републиката.
5. Защото на това място може да се направи едно прекрасно данъчно управление или филиал на КАТ за плащане на глоби. Точно така. След като веднъж си ял в La Stazione ще разбереш колко е готино да чакаш на опашка в КАТ и да плащаш данъци.
Иначе приятелка, която сподели с мен този експириънс каза, че пицата, която си поръчала била хубава.
ОСЕМ днес е за напълно основателните причини да посетите La Stscione.
1. Защото имате много време за губене.
Решил си да обядваш? И си решил да обядваш точно в La Stazione? Благодарение на „експресното“ обслужване е напълно възможно обядваш, ама малко след полунощ. Ако каляската ти се превърне в тиква, която да си изпечеш.
2. Защото не държиш на традициите.
Традициите повеляват, че ако поискаш хляб, той трябва да дойде съвсем в началото, но в този пица-ресторант традициите не са това, което са. Хлябът ще пристигне, но не с предястието. Няма да дойде и със супата и с основното няма да дойде. Тогава започваш да се надяваш, че къшей хляб ще пристигне поне с десерта. И тук надежда всяка остави. Хлябът ще ти бъде сервиран след сметката… Или на съседна маса.
3. Защото си на диета.
Да, този пица-ресторант е напълно подходящ за хора, които по някаква причина са на диета и им е строго забранено да ядат. Шансът сервитьор на La Stazione да ти донесe някаква храна, e почти равен на шанса да кацнат извънземни с класическа летяща чиния, да сондират главата ми за следи от разум или поне мозък и да открият едното от двете в черепната ми кутия.
4. Защото искаш да останеш насаме със себе си и да не бъдеш обезпокояван от никого.
Това е точното място за целта. В La Stazione никой няма да ти обърне внимание. Най-вече сервитьорът. Никой няма да ти досажда с въпроси от типа „Нещо за пиене?“ „Избрахте ли си?“ „Да предложим нещо за десерт?“. На това място знаят как да не нарушават личното ти пространство. Е, след един „обяд“ там е възможно да си зададеш въпроса дали си невидим и дали изобщо съществуваш.
5. Защото имаш хлебарки в къщи.
Отиваш в La Stacione, взимаш си храна за вкъщи, занасяш я в своя дом и я оставяш на открито. Хлебаркте няма да бъдат унищожени, но любопитството ще ги накара да подушат, ще се учудят и ще загубят интерес към предлаганото меню и повече няма да стъпят у вас.
6. Защото си инкасатор.
Ми да! Това е основателна причина да посетиш La Stazione. Все пак ти е в района и трябва да засечеш електромера.
7. Защото си гладен.
Всъщност е напълно възможно да се нахраниш добре в La Stazione. Просто трябва да си носиш храна от вкъщи. Или да се настаниш на някоя маса и да си поръчаш пица от някое по-отзивчиво на клиенти място.
8. Защото ти се яде дивеч.
Точно така, в центъра на София, на един тролей разстояние от Попа има по-голям шанс да Елен да ти се яви на масата, да ти даде ловна пушка в ръцете и да позира гордо на мерника, от колкото да успееш да хванеш сервитьор, който да те обслужи.
В крайна сметка единственият дивеч в района бях аз. Бях подивял от глад.
И така, за да си доволен от обслужването в La Stazione трябва да си на гости от миналото, когато сервитьорка с напукани от ежедневието пети са се настанили в шумни приплъзващи се по баламатума чехли, грижливо ще вдигне заспалата ти глава от чинията с шкембе чорба, ще вземе чинията, ще забърше лицето ти с кърпата, която е дарила чистота и на шубера и ще върне главата ти на масата да си доспи.
Ние от Халапеньо даваме на La Stazione даваме две и половина от пет чушки.
Иначе пицата била хубава, повтори за пореден път моята позната, опакова си багажа и хвана първият полет за Австрия.
