Много рядко ми се случва, но тези дни стигнах до едно прозрение. Осъзнах, че може би не бих имал нищо против, ако вместо софиянец, съм просто гост на столицата ни. Дори само за няколко дни. Ама не гост от Кукорево – Ямболско, примерно. Веднага бих се навил да идвам от… да речем от Хаарзуленс в Холандия, дори с цената на това, през целия си съзнателен и безсъзнателен живот до сега да съм се тъпкал само със сурова херинга и варени картофи и да говоря език, който прилича повече на къркоренето на гладен хипопотам, отколкото на средство за общуване.
Ако не бях столичанин и поради някаква причина бях влязъл в София през летището, вместо по пелени и през караулката на Майчин Дом, моите домакини, които към момента са ми съграждани, щяха да имат едно по-особено, интересно и добронамерено отношение към мен.
Като за начало със сигурност щяха да направят всичко възможно, за да разтеглят денонощието толкова, че да може времето на моя кратък престой в града да е достатъчно, за да може местните софиянци от цялата страна да ме развеждат на всевъзможни места, които би трябвало да са много интересни. Освен това със сигурност щеше да ми се случи за един ден да седна на поне дузина различни маси, за да не пропусна възможността да се насладя на българската кухня в целия ѝ блясък.
Като гост от чужбина щях да поема огромни рискове още със стъпването на българска земя. Напълно възможно е да бъда принуден да опитам и боза. Да я опитам и да ми хареса, на всичкото отгоре! Но всичко това си струва дори и само заради едно:
Да бъда заведен в един много тих, но централен софийски двор, където хората не просто ядат, ами са направо принудени да се наслаждават на храната си.
В този малък софийски двор, точно зад гърба на църквата Св. Седмочисленици, има една къща, която е приютила едно от най-вкусните места в София – ресторантът The Little Things.
Нали знаете как се налага да лъжете домакина, че храната му е прекрасна, само и само да не го обидите, защото разполага с остри предмети, а в същото време организмът ви прави всичко възможно да не допусне в себе си тази храна?
Е, такова нещо няма да ви се случи на място, като The Little Things.
Ако трябва да съм честен, в никакъв случай не бих си взел храна за вкъщи от това заведение за обществено хранене. Първо, това не е възможно. Всичко, което Ви бъде сервирано ще бъде изядено, а чиниите изблизани.
Да! Това място предизвиква този много лош навик.
Не стига, че няма да си взема храна за вкъщи от The Little Things, ами по-скоро бих се самонастанил в тази къща. Ами да! Не виждам нито една причина този ресторант да не бъде мой дом? Има си всичко! Намира се в атрактивно-комуникативен район и е разположен на удобно място между две метростанции. Въпреки, че ако си стигнал в The Little Things, не виждам защо ти е да ползваш метро и да ходиш в Люлин, Обеля или Младост!
Къщата разполага с тоалетна на всеки етаж, кухня с персонал, симпатични хора, които да ми сервират….
Само кревати няма или поне не съм видял. Но това не е от голямо значение. Човек лесно се учи да спи под масата.
Името на това заведение не е случайно. Малките неща в този ресторант са на пиедестал и нямам предвид малките бири. Аз получих голяма.
Един детайл, обаче, почти ме разплака, накара ме да стана, да взема чинията с телешки кюфтета и да я разнасям из всички мои любими кръчми, за да я завирам под носа на управители, сервитьори и весели кръчмари. Порцията имаше изненадващ и много прост, направо затрогващ завършек. Две чудесни препечени филийки домашен хляб с песто.
Въобще не ме интересуваше какъв е хлябът и с какво е намазан. Важното е, че имаше хляб и този хляб не беше поискан, но беше получен!
Да си поръчаш манджа с две филии хляб и филийките да пристигнат засъхнали и след десерта не е никаква рядкост по нашите ширини. Да не говорим, че винаги три филии хляб биват сервирани на цената на цял самун от едно кило.
Тук, в The Little Things – мястото на малките неща такива дребнавости не съществуват. Колкото до кюфтетата… всяка хапка от тях беше един официален празник за небцето ми.
Това бяха две чудесно изпечени телешки кюфтенца. Забележете. не използвам кавички на думата ТЕЛЕШКИ! Това е така, защото те наистина бяха телешки, а не бяха умесени от кайма дарена от прасе, което се е научило да казва „Мууууууууу“ с цел да заблуди непросветените и да се изкачи на по-високо ниво в обществото.
Използвам умалителното КЮФТЕНЦА, не защото са малки, а защото ме разчувстваха и умилиха с вида,вкуса си и доброто им отношение към хранопровода.
И така, ако бях гост на страната, би било напълно възможно след Женския пазар и преди подлеза на ЦУМ с магазинчетата с грозни сувенири, да бъда заведен в това заведение, но все пак се радвам, че съм местен и мога да го посещавам когато си поискам, без да чакам някой да ме заведе… или когато има свободни места.
Да, намерете телефона на The Little Things и преди да го посетите се обадете да си рeзeрвирате маса. Няма друг начин.
