На ситно

Седемте Рилски Локви

„Давам под наем апартамент на втора линия, но с добър изглед към „Бъбрека“ – едно от Седемте Рилски Езера.“

Такава обява можеше да прочетете днес във вестника, ама НЕ!

Тази обява нямаше да ви интересува, защото сега щяхте да си имате мезонет на първа линия до „Бъбрека“, до който щяхте да стигате с мръсна газ в насрещното платно на магистралата построена под лифта до езерата, ама НЕ!

Можеше да се печем на брега на Трилистника и покрай нас да минава продавач на царевица, който да крещи с пълно гърло: „Царррррвичка, кукуруз…Закуската на Азис…..“ Можеше, ама НЕ!

Истинският българин иска да е близо до корените си, но никой не му дава тази възможност. Ако властта имаше поне малко кураж и желание да работи в интерес на истинските българи, днес вместо природен парк Рила, можеше да има ж.к. „Рила“ 1, 2 …. та до ж.к. „Рила“ 7. Точно както благодарение на Йорданката на София имаме ж.к. Южен Парк“.

Толкова хубаво би било поне едно от седемте Рилски Езера да ти е пред блока веднага след опиканата беседка.

Би било прекрасно да можеш да излезеш сутрин пред блока, да се опънеш и да изпукаш кокаляци, пък да влезеш до кръста в рилско езеро, да удариш една копаница във водата и да се ободриш от факта, че ледените води са осветили макарите ти – извора на следващите поколения истинска българщина.

Би било прекрасно, но не е. В момента там е пустош.

Няма за какво да се хванеш, няма къде да се изпуснеш и няма къде да изпиеш кило и канче шльоковица. Запустял район, му казвам аз на това. НЕатрактивно, нЕкомуникативен! А толкова би било лесно и толкова хубаво би било около езерата да има просторна крайбрежна алея, която да бъде споделяна от пияни от щастие и гроздова минувачи и продавачи на всевъзможни увеселителни пъстро-светещи пластмаси.

Зад алеята можеше да има блокчета с приземни ресторантчета, където да пее Сашка Васева.
Поляната на Дъновистите е прекрасно място за платен паркинг… Два лева на час и с фейс-контрол. Ще се допускат само Мерджани и Баварци, ама само с лети джанти, плийс!!!

Ех, мечти…
Представете си колко би бил хубав живота на „Седемте Рилски Езера“ ако имаше поп, който да освети водата в тях, да хвърля кръста вътре, след което десетки мъжорляци да си изплакнат изпотените от перчене подмишници докато се борят за разпятието.

Ами я си представете да има и едно истинско свято място – а именно параклис… Или не, по-добре църква, или направо катедрала. Копие на руската църква в София. А какво ще кажете за казан за варене на ракия с вода от „Бъбрека“ ?
НЕ! Казан за варене на ракия, блага ракия. Казан с Камбанария!

Мечта…. Несбъдната мечта.

Вече виждам в мечтите си и два конкурса, които могат да се провеждат там и да бъдат магнит за туристите от цял свят:
„Мис Мокра Шевица“ и „Мистър Мокри Потури“

Питам аз, малко бетон и имаме, че все още не е стигнал до Рилските Езера?
До кога ще търпим валяците да асфалтират ежегодно едни и същи километри на магистрала Тракия, вместо да облагородят малко този истински природен феномен?

Време е да проправим асфалтирани пътища за българщината.

Да си измием джипа в „Бъбрека“, да си изстудим бирата в „Сълзата“ и да удавим дразнещия съсед в „Окото“.

Няма българин, който да не е пикал в морето. Да бъдем българи и докато се топим в Рилските Езера.

Да превърнем Седемте Рилски Езера в нещо, с което сме свикнали, с нещо истинско и българско, да ги превърнем в „Седемте Рилски Локви“, след което да заминем и да почиваме на Женевското Езеро.

Снимки съдържащи автентична българска атмосфера от Рилските Езера – Иван Червенков

Остави коментар:

Може да харесате също