На ситно

Бронзовата епоха в София се отложи

Сутринта се събудих много радостен и доброто ми настроение се дължеше на няколко прости факта.

Първата причина за моята откровена радост беше, че Париж не се намира в границите на България.

Втората причина да танцувам прочутият танц на радостта на Балки и Лари е, че кмет на Париж не е Йорданка Фандъкова.

Третият повод на истерична радост е, че автор на Айфеловата кула е точно Густав Айфел, а не нашумелият художник Пламен Деянофф.

Снимка:
Club Z

Защо ли се радвам на всичко това? Да видим.

Нека за миг си представим какво би станало, ако градът на любовта се намираше малко след Перник и преди Нови Хан, ако кмет му беше Йорданката на София – госпожа Фандъкова и ако автор на Айфеловата кула беше творецът Деянофф .

Първо:
Париж отново щеше да си е град на любовта, но на любовта към ракията и салатата. Освен това Мулен Руж нямаше да е туристическа забележителност. Щеше да се намира на Лъвов Мост диагонално на Хотел Цура и нямаше да е повод за правенето на хитов мюзикъл за милиони.

Второ:
Вместо туристически корабчета, по река Сена, която щеше да извира от Витоша, щяха да плават кофички от кисело мляко, автомобилни гуми, откъснати от тялото си и разногледи глави от кукли, които някога са можели да казват „Мамо“ а сега могат само да възкликват: „Мамка му!“

Трето:
Мона Лиза щеше да си пусне брада, за да не я познаят и щеше панически да избяга от българския Лувър. И чистачката на галерията нямаше да може да я спре.

Четвърто:
Айфелова кула нямаше да има. Тя щеше да се намира разпръсната в няколко пункта за изкупуване на вторични суровини.

Точно за кулата на Густав Айфел иде реч днес.

Хората се делят на два основни вида.

Едните искат да имат своя снимка с Айфеловата кула, а другите имат своя снимка с тази парижка забележителност.

Ако тази кула в центъра на френската столица беше творчески проект на българският художник Пламен Деянофф , хората щяха да се делят на други два вида. На такива, които искат да имат своя снимка с кулата в Пиза и такива, които имат своя снимка с кулата в Пиза просто защото Айфелова кула нямаше да има.

Ето как щеше да се развие проекта за построяване на Айфеловата Кула:

Пламен ДеяноФФ щеше да представи по всички медии своя проект за невиждана до сега триста и кусур метра желязна кула.

Общината на Париж щеше да му опусне площадка за строежа и да го полее с прилично количество бетон.

След това Пламен Деянофф щеше да изсипе тонове желязо на приготвената за строеж площадка.
Месеци след крайният срок на строежа и откриването делегация от високо поставени личности щяха да поискат да видят готовата кула и да са първите снимали се с нея.

Пламен Деянов щеше да ги подреди за снимка пред натрупаните на бързо железа с височината на един средно нисък китайски баскетболист и щрак.

Снимка:
Уикипедия

След снимката, малкото от построено от конструкцията щеше да бъде много бързо разглобено и Марсово поле щеше да бъде освободено от всичките железа. След това щеше да остане една пуста бетона плоча.

Сравнението на Бронзовата Къща с Айфеловата Кула не е случайно. И тя е замислена като временна конструкция, но стърчи и до днес и по всичко личи, че ще остане завинаги.

Творението, което трябваше да се издигне на мястото на мавзолея, бе обявено като временна експозиция, но авторът тайно се надяваше да остане там за постоянно на изконния български принцип: „Временното остава за постоянно.“

Можеше и да остане за постоянно, ако беше построено. За сега временната химическа тоалетна намираща се на двадесет и пет метра от мястото на Бронзовата Къща е по-постоянна.

Всичко казано по-горе , слава Богу, не се отнася за Айфеловата кула. Случи се с проекта на този творец – бронзовата къща подарена от австрийското правителство. Тази конструкция трябваше да стои гордо до края на председателството.

Трябваше, но не. След броени дни спираме да сме председатели на ЕС, а бронзова къща все още няма. Може да се каже, че демонтажът и започна преди монтажа.

Снимка:
Дарик

Втората бронзова епоха за София завърши още преди да е започнала.

Хубава ракия поставена на масата пред мен се оказва по-трайно явление от гореспоменатата творба.
Хиляди туристи, разбрали за издигането на Бронзовата къща и дошли да се снимат с това чудо е трябвало да се задоволят единствено с храм-паметника „Св. Александър Невски“, празният ЦУМ и евтиният алкохол.

И така, благодарение на Пламен Деянофф, днес когато казваме гордо „И ний сме дали нещо на света!“ няма да е заради бронзова къща а ще продължим да имаме пред вид шопската салата, киселото мляко и голямата уста на Стоичков.

Остави коментар:

Може да харесате също