Гледам последните приключения на Тото от Скандау и, не знам защо, веднага се сещам за думите по мой адрес на един мой шеф от времето, когато бях прост сценичен работник. (В който и смисъл на думата “прост” да я използвате по мой адрес, няма да сбъркате.)
Доста често, този шеф избухваше и изстрелваше изненадващо и точно в слепоочието ми словосъчетанието: “Стефане, Стефане,… Всяка дума ти е глупост, всяка стъпка ти е грешка!!!”
За последните десетина дни, без никакво усилие и с няколко бързи клика, Тото успя да заяви себе си, освен като видна жертва на “CANCEL” културата, ами и на “COPY – PASTE” културата.
Най-накрая ни изненада, като се оказа и жертва на новата “SELF CANCEL” култура. Пуска си видео и после бърза да го изтрие.
Когато влезеш в канала на Тото, веднага започваш да се чувстваш като Том Круз в произволен епизод от поредицата „Mission: Impossible“. Той получава съобщение със следващата невъзможна мисия, което завършва с “Този клип ще се самоунищожи след пет секунди…”.
Все пак, с риск комютъра ми да не се самовзриви, гледам брилянтно изпипаното видео, в което Тото стои сам, облечен в затворнически гащеризон, изолиран от обществото в килия и го чувам как почти се гордее, че е част от обществото на канселираните звезди и иска втори шанс.
Посланието, което достигна до мен от това видео е, че големите, извънредно големите глупости се правят много внимателно и нищо не бива да се оставя на случайността.
За да може простотията да е качествена, към реализирането и се пристъпва след много дълъг и подробен brainstorming. Въпреки, че последният ход на Тото изглежда така, сякаш е плод на дълъг, зимен brainsleeping.
Планираната простотия няма да има достатъчно силен отзвук, ако не е режисирана, заснета и монтирана от най-добрите в бранша.
За простотия от този мащаб не са необходими сценаристи. Има си YOUTUBE за тази цел, където човек, който иска да спестин от автори, може да намери всичко, за всеки повод и да го изкопира, без да губи време в измисляне, защото простотията не бива да се бави. Човек трябва да се оака сега и веднага.
Ето, че последната простотия на Тото беше брилянтно изпълнена, като са спазени всички правила и изисквания и благодарение на това беше постигнат ефектът на бял слон, който скача в лайняна локва.
И въпреки, че животът на видеата му в мрежата по-кратък от живота на насекомото Еднодневка, ефектът от тях е огромен.
Когато някой спомене Тото, никой няма да си помисли, че може да става дума за лотария. Дори изразът “Джакпота от Тотото.” вече има друг смисъл.
Когато се заговори за него, веднага се сещаш, не за милиони, които за за печелене, а за купища пари и най-вече имидж, които са за губене.
Първосигнално ти се визуализират парите, които Тото няма да вземе заради прекратени спонсорски договори и имидж, който не подлежи на рециклиране.
Тото вече никога няма да е лотарийна игра. В Уикипедия ще пише: “Тото – български влогър и изпълнител. Основател и едновременно с това жертва на “COPY/PASTE, CANCEL, QUICK SELF FUCK & SELF DELETE културата.”’
