Човек и добре да живее в София /което щеше да е вярно ако София беше Рим или поне негов квартал/ огладнява.
Аз не съм изключение, което потвърждава правилото и то важи с пълна сила и за моя милост.
Веднъж ми се наложи да утолявам глад по възможно най-бързият начин и съвсем без да искам си закупих „Хот Дог“ от „хранилката“ на ъгъла на улица Раковски с улица Аксаков.
Търговците казват, че това кьоше е уникално. Там и „лайно“ да сложиш, ще го продадеш. Еми, абсолютно са прави. Там успяват.
Втори път на това място храна в стомахът ми може да бъде вкарана единствено чрез секцио и това при положение, че съм под пълна упойка.
Хот догът не беше никак „хот“, но май си беше „дог“. Или поне част от него. Изядох го прекалено бързо и сега съжалявам за това.
Ами ако съм изял дог, който дава лапа, сяда по команда, може да надуши наркотици и е много породист?
Ами ако някой го е загубил и го търси в момента? … Сега като се замисля, по-рано през деня видях един човек градинката пред народния да влаци отчаяно зад себе си осиротяла кучешка каишка и да крещи отчаяно: „Ричииии, Ричи, ела Ричи… къде си, Ричиии.“ Ами ако сега това, което къркори в стомахът ми е Ричи?
Не се сетих да проверя дали моят сандвич с кренвирш отговаря на това име.
Иначе моят Хот Дог се състоеше от доста прост и студен кренвирш, чиято единствена ядлива част е била найлоновата му опаковка. А тя ми беше най-нахално спестена от продавачите.
Всъщност този кренвирш не беше съвсем прост. Ако го попиташ: „Ти какво си?“ ще ти отговори:
„Аз съм свински кренвирш от механично отделено пилешко месо. Имам чудесна кожна емулсия благодарение на птичите кожи, водата и солта. Минавам за много стабилен, защото съм пълен със стабелизатори, дифосфати и полифосфати.
Мога да се похваля не просто с картофено нишесте, соев протеин и нитритна сол, ами и с цял един процент говеждо месо. Цял 1%. Може да се каже, че допълнителна стабилност ми дават не просто дифосфатите ами и трифосфати, полифосфати и антиоксиданти, благодарение на които се радвам на натриев ериторбинат, лимонена киселина и овкусител едни такива като мононатриев глутамат и декстрозата. Киселинността ми е регулирана благодарение на глюконо-делта-лактон. Имам чудесен цвят заради кармините, а ароматизантите и подправките ме правят неустоим.“
Въпросният прост кренвирш от народа с голямо самочувствие беше поставен в нещо като питка с доста съмнителен произход. Яли ли сте мемори пяна от възглавница? Съвсем различно е. Мемори – пяната е ядлива.
От позицията на придобитият житейски опит мога да споделя, че не само водата има различни агрегатни състояния.
Един подобен „хот дог“ също може да изпадне в характерните за водата агрегатни състояния. От газообразно, до твърдо през течно агрегатно състояние .
Този джънк фууд може да се вмъкна почти незабелязано в мен, но излизането му можеше да бъде видяно с невъоръжено око, чуто дори със запушено или глухо ухо, подушено от много голямо разстояние и засечено от всички станции за измерване чистотата на въздуха.
Точно си мислех, че само аз се чувствам зле от погълнатото и погледнах хората около мен. Те съжаляваха, че притежават слух и обоняние.
ИЗВОД 1:
„Гадната храна вреди на теб, и на хората около теб.“
Това е положението. Освен това ти имаш права и трябва да си ги знаеш.
ИЗВОД 2:
„Имаш правото да не ядеш. В противен случай всичко, което изядеш може да се използва срещу теб.“
Когато търсите хубава храна не бързайте. Отделете достатъчно време за това и имате шанс да разберете, че храната може и да е вкусна и освен това може да е безопасна.
Няколко дни по-късно се съвзех от предния „хот дог“ и огладнях отново. Тогава отказах втори път да осиновя стомашно следващото топло куче повървях достатъчно дълго, за да попадна на един малък столичен ресторант, който си заслужава вниманието.
Става дума за ресторантчето „Магданоз“. На него ще посветим днес рубриката „3-5-8“.
ТРИ ще е за нещата, които не трябва да правите в ресторант „Магданоз“
1. Никога не препоръчвай на когото и да било ресторант „Магданоз“. Нито менюто му, нито персонала му, нито мястото, където се намира и дори тоалетната му. Пази ресторанта с име на мерудия в пълна тайна.
Ако си бил там, после изгори касовите бележки, брандираните салфетки, въобще унищожи всяка следа, която може да подскаже къде си замирисал на вкусно.
Попитат ли те – отричай до край.
Разчуе ли се за това малко ресторантче, повече няма да успееш да си намериш място там.
Една дума на някого и можеш да забравиш за прочутите Асеновградски Кебапчета.
2. Никога не сядай в ресторант Магданоз, за да пиеш едно безкофеиново кафе и вода нудистка /гОла вОда/.
Ако искаш нещо безкофеиново си поръчай бира.
А може и суджук. И той е много безкофеинов. И салатата от домати с чесън също е много безкофеинова. Може и Болярско кюфте да си вземеш. То съдържа кайма, кашкавал и гъби и никакъв кофеин. Гарантирам.
3. Никога, ама никога не питай за тоалетната на заведението.
Нека всичко, което си погълнал в Магданоз да остане максимално дълго в теб.
Нека всяка клетка, било тя стволова или обикновена да се наслади на храната сготвена от хората в бяло зад шубера.
ПЕТ е за нещата, заради които трябва да окриеш ресторант „Магданоз“ и да го посетиш.
1. Цените – Има заведения, където цената на една мешаната салата е такава, че в съставките й освен домати и краставици трябва да бъдат изброени и дограмата на кръчмата, джуките на любовницата на собственика, неуспешният бизнес на съпругата му в сферата на интериорния дизайн, гръдните екстеншъни на дъщеря им, онази лъскава кола, която ти пречи да влезеш в ресторанта и… и… и…
Един вид плащаш за един апартамент а получаваш четвърт домат и половин краставица.
В „Магданоз“ не е така. Изяждаш една жътварска салата и ти се иска да платиш колкото за една средно голяма плодородна и много черноземна нива в добричко, защото си струва.
2. Мястото – ресторант „Магданоз“ се намира в пъпа на София. По-скоро в широкият пъп на София. Локацията позволява да спреш и да изпиеш две бири на път за Люлин, мола, хипермакет Лидл, както и на път за да изхвърлиш боклука.
Но, ВНИМАНИЕ!!! Ползвайте „Магданоз“ на връщане от горепосочените места. Опиташ ли едно просто мезе към бирата, е напълно възможно да ползваш ресторанта като крайна спирка и да не стигнеш до Люлин, мола и Лидл и боклукът ти да си остане неизхвърлен.
3. Менюто – не става за ядене. Кориците му са доста твърди и жилави. По-добре е да опитате храната, която се сервира там. Иначе голям плюс на менюто е, че не е с дължината на Старият Завет, како на повечето кръчми, които искат да ти отвеят главата с разнообразен и много богат асортимент, който с години живее във фризера в кухнята.
4. Чиниите – напълно възможно е инстинктивно да станеш и да поискаш да измиеш чиниите. Обстановката и домашния вкус на яденето ще те накарат да се почувстваш като в къщи.
5. Телевизор – в „Магданоз“ няма телевизор. За някои хора една вечеря вече не е семейна без телевизор и търкалящите се на екрана му кадри на дамски превръзки, на кърваво слюнкоотделяне в умивалник, на клечащ запечен пич на тоалетна чиния в центъра на хола си и без да поканят задочно на масата си „героите“ на „София Ден и Нощ“, но на тях ще им кажа, че се свиква. С хубавото лесно се свиква и свикнеш ли, ще разбереш колко е готино и ще започнеш да влизаш с взлом по къщите на хората, на които държиш и с малко чукче в ръка ще превърнеш телевизорите им в неработещи и по-приятни за гледане мебели.
ОСЕМ днес ще посветим на нещата, заради които ресторант „Магданоз“ трябва да бъде затворен на секундата.
1. Ще останеш без работа – Отидеш ли в „Магданоз“ за един кратък обяд има огромна опасност да не ти се тръгва от там и да се окаже, че си се върнал на работното ти място малко след като са те уволнили.
ВАЖНО! – Ако ще ходиш на обяд в „Магданоз“, прояви предвидливост и си подай предварително молбата за напускане.
2. Няма телевизор – В същност това е една трагедия! Сега вместо да зяпаш в телевизора, ще се наложи отново да проговориш човешки. Ще трябва да общуваш с човека седнал срещу теб на масата.
Ако толкова не можеш без празните говорещи телевизионни глави, може да си поканиш Слави Трифонов, Юксел Кадриев, Хорейшио и Милен Цветков да вечерят с теб. Така ще се чувстваш все едно си не пред, а направо в телевизора и си „Черешката на Тортата“.
3. Салона – седящите места в салона са малко повече от седящите места в тоалетната. Особено зимата, когато градината не работи има огромен дефицит на места в този ресторант.
Ако искат местата в „Магданоз“ да са достатъчни, то ще трябва да поработят върху менюто и да го развалят малко… или много.
Сега местата са толкова, че ако искаш да направиш голямо парти за всичките ти приятели по някакъв повод, ще трябва да организираш чакалня от пред като пред лекарски кабинет и гостите ти да влизат с номерче и приемно време.
4. Защото живееш в същият блок – Представи си, че всяка вечер докато се прибираш трябва да минаваш покрай „Магданоз“ и после през неговите миризми на скара и подправки… Как можеш след това да изядеш веганските крем супа от ябълки и карфиол, палачинки с брашно от елда и банани и ултра – постен гювеч с нахут? Меню, което си длъжен да ядеш от съпричастност към диета на гаджето ти.
5. Живата музика – Всяка сряда в на импровзирана сцена по пътя към тоалетната на „Магданоз“ за теб и останалите гости на ресторанта свирят различни групи. Бандите са толкова готини, че ти се налага да им ръкопляскаш. И точно когато ръцете ти са заети с това, ти оставяш безпризорно картофите ти със сметана и кашкавал. Еми ще трябва да си викнеш нови, защото докато ти се кефиш на музиката, някой използва момента и се кефи на храната ти.
6. Локацията – въпреки, че е почти в центъра на София, локацията на това заведение има един основен недостатък. За да стигнеш до ресторанта се налага да преодолееш софийските тротоари, да оцелееш в софийския трафик и да дишаш фин софийски въздух пълен с фини прахови частици.
Можеше „Магданоз“ да е в центъра на Тулуза, например.
7. Името на ресторанта – името „Магданоз“ определено говори за ползите за здравето от храната, която се сервира там. Мерудията /другото име на растението Магданоз/ е една много полезна билка, но пък Марихуаната добавя и добро настроение, което не липсва в малкият салон на улица „Дамян Груев“ 28.
8. Основният недостатък на това заведение е често недостъпната му храна. Много често ми се налага да ям боклуци, просто защото всички места за заети и трябва да седнеш в друго заведение.
Изводът от всичко казано до тук е че в ресторант „Магданоз“ дават кулинарно убежище на кулинарните емигранти в собствената им страна.
Ние даваме на това заведение четири от пет чушки.
В крайна сметка трябва да запомните един телефон за спешни случаи. Ако не можете да го запомните си го запишете някъде. Например с татуировка на ръката. Става дума за следният номер – 029811430. Това е телефон, на който на ценатана един градски разговор можете да си резервирате място в ресторант „Магданоз“. Обадете се още сега.
