Коледен Календар

#18 Йохан и Неговото Писмо – Йохан е „приет“ в сиропиталището

… Йохан не знаеше какво да отговори.

Пък и да знаеше, нямаше как да отговори каквото и да е. От стрес той загубил всякаква способност да говори.

В един момент беше спрял и да диша. Единственото, което можеше да прави в момента е единствено и само да гледа с широко отворени очи обитателя на изоставеното сиропиталище – старият  пощальон

„Ти си много упорито момче!“ – каза пощальона и духна свещта на Йохан. – „Мисля, че бях много ясен, като казах, че нямаш работа тук.“

Йохан искаше да му отговори и направи опит да го направи. Единственото, което успя да направи е да си отвори устата и да остане така – с отворена уста като за преглед при стоматолог

„Трябваше да вземеш пример от твоя приятел. Очевидно е, че той е проявил малко разум и е решил да не се навърта наоколо.“

Пощальонът хвана Йохан за ръката и го поведе със себе си.

„Знаеш ли? Ти си едно много особено дете. Единствено по рода си. Не бях виждал до сега момче, което съвсем доброволно да иска да влезе в сиропиталище и да се опитва да го направи два пъти!“

Докато пощальона говореше на Йохан го водеше по мрачния и студен коридор. Целта беше една врата в дъното.

„Децата обикновено искат да се измъкнат от тук. Само ти искаш да се промъкнеш вътре. Децата не харесват сиропиталища. Мисля, че и ти не харесваш, но не го знаеш.“

Съсухреният старец по нощница отвори последната от вратите в този коридор. Това беше вратата към едно от спалните помещения. В две прави редици бяха подредени двуетажни легла.

„Това е новият ти дом. Сигурен съм, че не отговаря на очакванията ти. Като прекараш известно време тук ще разбереш, че никога не си искал кракът ти да стъпва тук.“

„Аз не искам да оставам тук.“ – успя да проговори Йохан. – „Искам да си взема писмото и да си тръгна. Дай ми писмото и ме пусни. Ще изляза от тук и повече няма и да помисля да доближа оградата ти.“

Когато Йохан спомена писмото, изражението на пощальона се промени. Очите му се присвиха и се втренчиха  в очите на Йохан.

„Забрави за писмото. Завинаги!“ – изсъска злобно и заплашително пощальона. Той дръпна момчето за ръката и го запрати към едно от леглата. – „Настанявай се удобно. Дълго ще останеш тук!“

Стареца се обърна, излезе от спалното помещение и затвори вратата след себе си.

Йохан скочи от кревата и хукна към вратата. Той стигна до там точно навреме, за да може да чуе как ключа се завърта в ключалката.

Йохан се опита да отвори вратата. Той дърпаше с всичка сила, но напразно.

След като разбра, че колкото и да се опитва, няма да успее да отвори вратата, той започна да ярита, да я блъска и да вика.

„Пуснете ме! Нямате право да ме държите вътре. Искам да се махна от тук..“

Пощальонът се спря  с гръб към врата.

Послуша малко как момчето вика и тропа на вратата. Стареца поклати сърдито глава и продължи към стаята си.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Остави коментар:

Може да харесате също