На ситно, ХалапеНЮЗ

МТел клуб… на анонимните алкохолици – първа част

Да хвърлиш една торба пари в МТел не е като да хвърляш пари на вятъра. Вятъра може да се обърне и да ти ги върне. Или поне част от тях. Пък и усетил свежият полъх ще останеш доволен от инвестицията.

Ако човек си направи труда да разгледа подробно офертите на МТел ще установи, че тази компания предлага най-добрите услуги на пазара.

Да, ама само ги предлага. С доставката им не се справя никак добре. Даже катастрофално.

Започнеш ли да ползваш услугите на МТел разбираш, че в МТел въобще не са особено услужливи.

Говоря от личен опит.

Опит, който бих предпочел да не бях натрупал. Вместо да бях загубил два часа, в които навит като пружинка служител на МТел да ме лъже, можех да отида на кино и да бъда лъган много по-приятно от някой от ранга на Морган Фрийман.

Ако случайно Ви се наложи да плащате сметка в офис на МТел, Ви съветвам преди да влезете да поставите тапи в ушите, за да не чувате думите на служителите. Аз тапи не сложих и два часа по-късно излязох от офиса с нови договори за услуги. Страхотни услуги на добра цена.

След това се обадих на *88 откъдето ми беше приета заявката за смяна на старите декодери с нови и ми беше обещано, че в рамките на пет работни дни ще бъда посетен и на двата адреса, за които плащам кабелна телевизия и устройствата ще ми бъдат подменени с чисто нови, направо от кутийките и много по-съвършени и по-добре работещи от старите.

Четиридесет календарни дни по-късно се връщам от пътуване в чужбина и установявам, че от МТел въобще не са ме посетили и не са подменили устройствата. Дори за по едно кафе да бяха минали, но – НЕ!

Единственото логично оправдание за това би било, че за 40 календарни дни в МТел работните дни са по-малко от пет. Може би половин.

Веднага започнах с опитите да се свържа с някой от МТел. На територията на България бях от осем часа и две трети от това време изкарах в слушане на мелодията на автоматичното меню на *88.

Имам чувството, че ще чувам тази мелодия поне месец след като умра.

Най-накрая се свързах с истински жив служител. След като изясних причината за обаждането, той заяви, че нямало такава заявка. Още малко и този служител щеше да ме убеди, че не съм звънял на *88, а съм се обадил примерно на майка ми и от нея съм поръчал тези устройства.

Затвори ми.

Отново набрах *88. Отново изкарах по-голямата си част от съзнателния ми живот в слушане на дебилна музичка. След време се свързах с единственият свободен оператор. Сигурно ми е вдигнал от тоалетната.

Отново разказах за своя проблем. И тук последва изненада. Този оператор излезе с номера, че не съм имал право на декодер при подновяване на договор. Попитах го защо тогава заявката ми е приета и ми е определен срок от пет работни дни за изпълнението ѝ.

Затвори ми?!?

Този път се зачудих на кого да се обадя. На *88 или на психодиспансера да ме приберат. Набрах *88. Пуснаха ми музика. Дългосвиреща. Поканих си гости да слушаме музиката заедно. Изведнъж чух глас. Мислех си, че полудявам и чувам гласове в главата ми. Оказа се, че това е поредният освободен оператор.

„Преди да продължим разговора, който както казахте се записва, искам да попитам дали имате намерение да ми затворите?“ – попитах аз.

Последва мълчание.

„…не. Няма да затворя. Защо бих го направил?“

„Защото двама ваши колеги преди това затвориха и по този начин прекъснаха връзката!“

„Няма да Ви затворя. Кажете за какво става дума.“

Отново разказах всичко. За новия договор, за новите устройства, за приетата заявка, петте работни дни… Никога до сега не съм бил толкова досаден. След като ме изслуша, операторът ми обясни, че ще провери случая и ще ми се обади в рамките на два работни дни.

Не повярвах, но само десет минути по-късно получих обаждане.

Същият оператор ми заяви, че на следващият ден ще бъда посетен от екип.

Приготвих се. Изчистих къщата, заредих тоалетна хартия в тоалетната, направих кафе, купих дребни сладки за сватби и погребения на килограм, опънах червен килим, обръснах се и зачаках.

Не се наложи да чакам много. Хората дойдоха, обуха си калцуни да не си изцапат обувките от моето дюшеме и за три минути смениха устройството, нагласиха новото и си тръгнаха.

Оказа се, че за три минути са направили много повече от колкото предполагах. Десет минути след като екипа за бързо реагиране си отидоха извъня телефонът ми. Кабелната телевизия на тъст ми беше спряна. На екрана му бе изписано, че това било несъществуващ абонат.

Тези хора се оказаха свръх производителни. Оказа се, че за три минути, освен смяната на апарата в къщи и неговата настройка, тези хора са успяли да изтрият цял абонат в другият край на София.

Отново се обадих на *88… МОЛЯ ОСТАНЕТЕ НА ЛИНИЯ. ВАШЕТО ОБАЖДАНЕ Е ВАЖНО ЗА НАС.

За съжаление… СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

Остави коментар:

Може да харесате също