На ситно

Бягането от затвора е бягане без препятствия

Бягането от български затвор е бягане без препятствия.

Без абсолютно никакви препятствия. Те по принцип не са и необходими. Само който е бил в затвора знае колко е лошо извън него Цялата територия на България по принцип си е място за лишаване от свобода.

Да се върнем на самите затвори.
За да избяга един арестант от родните места за задържане под стража и излежаване на наказания не е нужно да копае тунел, да си татуира карта на затвора на цялото тяло…

… абсолютно е ненужно да се мъчи да пили с пила за нокти решетките. Единственото, което трябва е да не го мързи, да си вдигне задника и да върви. Да върви следвайки стрелките на табелките, на които пише ИЗХОД.

В момента избягалите от арестите не правят нищо друго освен да трупат опит пред камера – охранителната камера на изхода и ако се сетят да затворят външните врати на ареста след себе си, за да не става течение.

След зачестилите случаи на избягали арестанти се налагат няколко основни извода.

Първо –министерството на вътрешните работи изпитват остър недостиг на кадри и в частност на чистачки, които да спират бегълците.

Второ – наблюдава се влошаване на условията на живот в следствените арести и местата за лишаване от свобода.

И трето – очевидна е всякаква липса на препятствия, които ако не да спират, то поне да забавят арестантите.

Ние от Халапеньо сме много загрижени за ситуацията и за това сме готови с някои предложения за решаване на проблема с „отклонилите се“ арестанти.

Първо и най-важно е да се подобрят условията на живот в затворите. Първата стъпка в тази посока е да се ограничи максимално българската телевизия.

Предавания като София Ден и Нощ са основателна причина човек да избяга не само от затвора, ами и от страната. Че и от континента.

В момента пребиваването в арест или затвор може е съизмеримо единствено с прекарването на лятна отпуска в стара почивна станция в Китен.

И ако в почивната станция човек излежава на строг режим не повече от петнадесет дни, то в затвора условията може да са с една идея по-добри, но там човек лежи с години.

Обзалагам се, че раираната гледка към столичния квартал Банишора е за предпочитане пред гледката от прозореца на хотел на осма линия. Въпреки това бягствата напоследък зачестяват, колкото и да е необяснимо това.
В този ред на мили предлагаме да се въведат няколко препятствия по пътя за бягство и те да не са класическите решетки, стени, ровове и спящи полицаи.

Пътят на бегълците може да се отреже с една класическа Шведската Маса!
Точно така. На метри от изхода на въпросното заведение може да се подреди една богата шведска маса с безплатни напитки и мезета.

Докато се черпят с ядки, сухи мезета, безплатен алкохол и дребни хапки с черен хайвер арестантите ще се забавят достатъчно, за да бъдат спрени от иначе толкова бдителната полиция.

В случай, че и шведската маса не спре достатъчно за дълго беглеца, след нея може да има на пост жрици на любовта. Те трябва да са напълно безплатни за арестантите и да са на държавна издръжка.

Времето необходимо за една пълна програма или за масаж с happy end ще е напълно достатъчно органите на реда да реагират своевременно и да се опитат да върнат обратно опиталият да се отклони арестант. А е напълно възможно и той сам да се върне в кревата да си дремне след изтощителната пълна програма.

В крайна сметка най-сигурната превенция срещу бягството е любовта.

Необходимо държавата в лицето на полицията да дари всеки затворник, всеки следствен арестант, всеки задържан с всичката любов, на която е способна. На любовта осъденият ще отговори с любов.

След това полицията може отвори широко вратите и да пусне всеки затворник да си тръгне.

Ако затворникът наистина е започнал да обича полицията, сам ще се върне.

Остави коментар:

Може да харесате също