На ситно

Как да (НЕ) пазаруваме в супермаркет

Първо, трябва да кажа, че ненавиждам пазаруването. За каквото и да е било. Най-мразя пробните в моловете. Но това е друга тема. Днес ще си говорим за зеленчуци, тоалетна хартия, яйца и кретените около тях.

Вече казах, че пазаруването e изпитание за мен. Гледам да го правя възможно най-рядко (веднъж седмично е приемлив вариант) и бързо. Влизам, домати, лук, краставици, плащам и излизам. Туй то!

via GIPHY

Омразата ми към тази жизненоважна дейност се основава на това, че трябва да общувам с хора.

Комуникацията в супермаркета е особена. За някакъв период от време се налага да си в едно помещение с хора от различни социални групи профани. Аз нямам проблем с хората, имам проблем с идиотите и с тези, за които личното ти пространство не значи нищо. Мога да кажа, че нивата ми на стрес удрят 100% когато се срещам с тези видове пазаруващи.

 

Тип 1

Аз съм сам в супермаркета

Този тип хора са откровени кретени. Бутат си количката насам-натам и определено са уверени, че живеят в паралелна супермаркетна реалност. Сами!

Седиш си на касата, чакаш да си платиш доматите и плодовете. Супер изнервен си, че касиерката едвам се движи и изведнъж усещаш количка да те бута в задната част на краката ти. Изчакваш възпитано няколко секунди, в които си наострил уши и чакаш да чуеш “Извинете”.

Нищо подобно.

Обръщаш се с идеята, че идиота след теб те вижда. Тц! Кретенът дори не смята за нужно да се извини. Дори не те поглежда. Държи се така, все едно си въздух.

via GIPHY

Един път не издържах, обърнах се и попитах учтиво: “Извинете много, чудех се дали ме виждате?”. Идиотът след мен почна да крещи нещо. Аз пак (учтиво): “Ако Ви е зор, минете пред мен?”. Идиотът продължи да крещи…. Не мина пред мен…

Попадала съм и на такива, които застават на най-оживеното място (т.е. алеята към касите) в супермаркета и дрънкат глупости с някого, когото са срещнали. Ама тук не е кафене! АЗ ИСКАМ ДА СТИГНА ДО КАСАТА! Те си седят на средата с количките и хич не им минава през акъла, че хората, може би, биха искали да минат.

 

Тип 2

Супермаркетът е мой

Тези са откровени кретени. Те стоят пред щанда с киселото мляко (с количката си) и избират. Хабят адски много мисловен ресурс в избора на една кофичка (ЕДНА?!) кисело мляко. Понеже съм карък, те са винаги там. Пред млякото, което аз купувам… Има такива, които не реагират на “Извинете, мога ли стигна до млякото?”. Предполагам, че да избереш кисело мляко е адски важно, изискващо сложен мисловен процес …

Случвало се е понякога да правя обиколки с идеята, че по някое време те са взели екзистенциалното решение за вида на киселото мляко… Крачкомерът на телефона ми е доволен в тези случаи, все пак се доближавам до целта от 10000 крачки на ден.

 

Тип 3

Лотарийните маниаци

Любимите ми! Час пик в магазина. Крак в уста. Пълни колички, майки или татковци с деца, юпита с кредит за апартамент в заветния Младост 4 (до Бизнес парка), лели на средна възраст, стискащи “бело винце”, и аз с доматите, карфиола и киселото мляко.

Та, лотарийните маниаци! Това са онези, който са изкупили половина супермаркет.

via GIPHY

Седят на касата между 10-15 минути. И точно когато са окомплектовали 100-те си торби и ще плащат (О! Радост!!), казват: “Искам и три лотарийни билетчета…?”.  Броенето до 10, 100 или 1000 не помага!! Защо ли? Защото разговорът, който обикновено следва, ме кара да ударя доматите в земята!

Той е следният:

Лотариен маниак:  “Искам и три лотарийни билетчета…?”

Касиерката (почва да търси ключ в джобовете си, намира го): “От кои?”

ЛМ:  Вид 1, вид 2 и…. (мисли усилено..), я да ги видя всички….

Касиерката показва всички. Лотарийният маниак ги гледа и мисли…

ЛМ: Ей този…

К: Аууу, и сега като спечелите голямата печалба…

ЛМ: (Неуверено) Ами…, ще спечеля…

К: (Увещаващо) Дааа, онзи ден една жена спечели 10000 (!??) лева с еди кой си вид…

ЛМ: Верно ли?

К: Да, ама не беше при мен… При колежката… (оглежда се за доказателството.. няма я).

ЛМ: (Уверено) Я дай тогава и от него…

К: Добре…. С билетите, 134,78 ст…

И в този момент, лотарийният маниак вади да плати с КУПОНИ!!!! Започва с едно сортиране, търсене на пари, защото купоните не са достатъчни…

Аз съм почти в несвяст вече. Опашката прилича на немъртвите от “Игра на тронове”, готови да прегризат гърлата на лотарийния маниак и касиерката, когато той весело казва “Искате ли стотинки?”…… Касиерката естествено се оживява и казва: “Да!”

Тук следва едно бъркане в портфейла за стотинки, придружено с непринуден разговор относно късмета, лотарията и как “Като спечелите, да почерпите едно кафе…”

В ступор съм…

via GIPHY

Чудя се дали ми трябват домати и карфиол, почти съм решила, че вече ми е време да спра млечните продукти… Но решавам, че съм инвестирала прекалено много време във висене и искам проклетите домати…

Остави коментар:

Може да харесате също