Четеш това, което ти се падне – от гениални цитати, до долни псувни. И издателите пестят от ДДС като предлагат хазарт!
СТЕФАН СТОЯНОВ
Точно така.
Време е издателствата да влязат в крак с времето.
Не! Време е да влязат с два крака и каквито други крайници са им останали.
В момента те просто плачат за това, че никак не им се връзват двата края.
И тук е големият проблем! Кажете ми, кой нормален човек се е опитал да върже двата края на… един кренвирш?
Когато правиш бизнес, не трябва да връзваш двата края на кренвирша, а да го изядеш този проклет кренвирш.
Не плачеш че е обложен с данъци, а сядаш и мислиш схема как да го освободиш и после да го изяждаш!
Свобода за кренвирша!
В момента едни хора се опитват да спрат повсеместното чегъртане на „щастливи“ картончета. Искат да скрият от камерите на телевизията и от нашите очи „щастието“ в лицата на „печелившите“ чегъртачи.
Искат да лишат хората от техните мечти.
Това каза лицето на лотарията. /Едно уточнение, не всичко, което има две бузи е лице!/
„Лотарията накара хората отново да мечтаят.“ – Захари Бахаров.
Това е крайно несправедливо и ненужно.
Хората обичат да чегъртат и който не го разбира явно е останал в това ново време като невзет бакшиш.
Не можеш да се справиш със собствения бизнес и посягаш на бизнеса на бедния Йорик /за незнаещите Йорик се играе от един череп/.
Я се огледайте и вижте се къде живеем. Обитаваме територия, където е възможно да съществува хазарт без ДДС и където книгите са обложени доста прилично.
На тази територия Панаирът на книгата се провежда на едно стълбище. Вярно, стълбище на дворец на културата, но все пак стълбище.
На тази територия най-продаваното книжно заглавие е „Златните пирамиди“.
И сега било проблем, че преместили Панаира на книгата или че можело и да го няма. Напротив! Има такъв панаир и той се провежда ежегодно, ежедневно и ежечасно.
В София истинският дом на класиците са стълбища на подлези, парапети на мостове и пейки в паркове. Навсякъде блика от панаири на книгата. Докато се разхожда из София, Лили Иванова няма как да не запее: „Панаири, панаири…“
И сега да се върнем на смешния плач на издателите, които завидяха на успеха на националния лотарист.
След кратък брейнсторминг в тоалетната на Столична библиотека измислих начин като как да се освободи литературата от данък и как да стане изключително популярна.
Елементарно е.
Просто читателите не трябва да знаят какво купуват.
Среща на сляпо с литературата.
Купуваш си една книга от серията „Златни Класици“, чегърташ автора и ти се пада Чехов.
Малко тихо се радваш. Все пак ти се е паднал класик.
След това чегърташ заглавието. Силно се надяваш заглавието да съвпада с творчеството на автора…, … но под фолиото се открива заглавието на Карл Май „Винету“.
Кофти, но нищо. Имаш още един шанс. Има още за чегъртане. Всичките 350 страници на книгата са покрити с фолио и трябва да бъдат изчегъртани. Имаш два уникални шанса да спечелиш. Единят е, ако текстът на страниците отговаря на текст, написан от автора и по-голяма печалба те чака, ако текстът отговаря на заглавието.
Чегърташ и плачеш.
Плачеш защото на съседа от девети етаж, същият този, който те дразни със съжителството си с бившата ти съпруга му се е паднал като автор Ерих Емануел Шмидт и като заглавие „Оскар и розовата дама“.
Две седмици го въртят по телевизията с големия чек.
Плачеш, защото стружки ти влизат в очите и защото из под чегъртането ти се падат единствено и само подбрани съчинения сръбски псувни.
Така, драги ми издатели ще превърнете литературата в хазарт и така ще спестите от данъци…
