На ситно

Един японец в София…

Една много тъжна история.

Представи си нещо невъзможно.

Поради някакво щастливо стечение на обстоятелствата си роден в Токио и поради същите тези щастливи обстоятелства си гражданин на японската, а не на българската столица София. Това е достатъчна причина всяка сутрин да скачаш от радост и щастие защото съседите ти, домоуправителят ти, асансьорът и кметът ти са made in Japan! Тротоарите, по които стъпваш са японски, фугите между плочките също и ти не пропадаш до кръста в тях.

Само киселото мляко мляко ти е българско.

Е, сърмите с лозови листа и кочово мясо са суши с нори и сьомга, но с повече саке и това се преглъща.

А сега си представи, че в един момент късметът ти е изневерил.
Изгубил си важна част от своя разсъдък и след поредица от много погрешни, недомислени и глупави решения си се озовал в град София.

Тук е момента да отбележа, че „турист“ в София не е смекчаващо вината обстоятелство. Щом си на територията на град София, ти ще съществуваш пълноБезправен софиянец без право на обжалване.

Ако роднините ти разберат, че се намираш в столицата на България веднага ще започнат да оплакват съдбата ти.
Ще се питат къде са сбъркали, ще потърсят най-хубавата ти снимка и ще публикуват некролози с нея.

Иначе сега ти, мъничко японче, си насред това подобие на град, който е по-добър за живеене единствено от град Чернобил. За момента си жив, здрав и въоръжен със своя фотоапарат и снимаш всичко, което позира за снимка.
Запечатваш всяка гледка защото искаш да пренесеш върху снимките автентичната софийска атмосфера.

Ето как ще изглеждат някои твои снимки.

Малко паважен артистизъм финансиран от Столична Голяма Община.

Всеки европейски град има своите забележителности. София е различна. Тя има НЕзабележителности. Всичко е или скрито – покрито зад огради или е направо разрушено.

В момента всички очакват ремонта да свърши и кмета на града да открие любимата им улица „Граф Игнатиев“, но те не знаят, че всъщност улицата отдавна е закрита.

Столичаните, които имат някаква причина да останат в София, вече се учат как да подминават „Графа“.

снимка: ДНЕВНИК

Ти, мъничко японче, като всеки турист ти ще искаш да посетиш някоя друга къща музей и е напълно възможно да отседнеш в хотел, който се намира в стара сграда, която е паметник на културата.

Вероятността да започнат да рушат хотела или музея или архитектурния паметник докато ти, мъничко японче си вътре е по-голяма от вероятността да намериш сирене в софийската баница със сирене. В София тухла върху тухла не остава, освен ако няма някакъв бизнес-план за това.

Изглед от улица „Граф Игнатиев“

Настилката от нови и много красиви павенца и тротоарни плочки е толкова скъпа, че бива покрита с черен килим. Така я предпазват да не избледнее в следствие от облъчването със слънчеви лъчи и едновременно с това е защитена от износване от грубите подметки на столичани. Подобен метод на покриване е използван и в дома на Йорданка Фандъкова. Там дивана и дистанционното на телевизора са покрити плътно в два ката найлон, а паркета е защитен със стари вестници и амбалажна хартия.

Всъщност трябва да се радваш, че не виждаш новата настилка на тротоарите. Още повече трябва да се радваш, че не виждаш фугите на тази нова настилка.

Японската ти същност ще направи така, че ако погледът ти докосне кривите фуги, ръцете ти на секундата ще намерят пръчки за хранене и с тях ще ти избодат очите защото от тази гледка боли. Фандъкова казва: „Очите свикват!“ Не вярвай! Това е същата глупост, като „Времето лекува“! Погледа не свиква. Просто столичаните или гледат с риск за живота във въздуха, или са столичани в австрийската столица и там си свикват окото.

Оградите в София пък са част от програмата за защита на автентичната архитектура от уроки. Много хора гледат този град с „лошо око“ и това е причина за разрушаването на редица културни паметници. Оградите пазят града точно от тези злонамерени погледи.

Ти, както и всеки турист трябва да си добре физически подготвен.

Докато си вървиш по тротоара, ти ще трябва да преодоляваш огромна денивелация преминавайки от една тротоарна плоча на друга.
Надморската височина на две съседни тротоарни плочки може да е толкова голяма, че като се качиш на по-висока да попаднеш в място с разреден въздух и бъди готов перчема ти да бъде разрошен от профучаващ покрай теб самолет на Аерофлот от редовната линия Варна – София – Москва.

Няма да се спирам на поговорката, че „човек е това, което яде“. Ако това тя е вярна, софиянци и гостите на града са тоалетна хартия.

Има минимален шанс липсващата част от разума ти да се върне преди да си загинал безвъзвратно и безвъзмездно и да поискаш да се прибереш на сигурно място в Япония.

Събираш си или по-добре си зарязваш багажа и хукваш панически към летището. По-добре отиди пеша.

Мислиш си, че метрото на София ще те отведе до терминал 2 защото нали така е по маршрут?
Мисли каквото си искаш. Фандъкова не мисли така. Тя по принцип не мисли. Тя решава да затвори две станции без да информира никого за това.

Ами така се прави! Какво има да му мисли?

И сега т и, мъничко японче, ще стоиш на перона на метрото и ще чакаш да дойде метрото за летището, защото така е написано, че би трябвало да се случи. Но такова метро няма да дойде. Ще си седиш на куфара и ще чакаш. Ще чакаш линия „Годо“. Ще чакаш, но няма да дочакаш нищо. Ще си изпуснеш самолета защото си имал неблагоразумието да не научиш български.

При съобщенията за промяна в движението друг език не се признава.

Така се случи на трети и четвърти ноември. Линията на метрото между станция „Сердика“ и станция „Стадион Васил Левски“ беше затворена, но мисията на общината беше нито един пътник да не разбере за това. Общината беше лепнала три ксерокопия /пести мастило/ на оскъдна информация за предстоящата промяна в движението на метрото или по точно на обездвижването на метрото.

Нямаше човек, до когото тази информация да беше стигнала. Всички пътници на метростанция „Сердика“ имаха празните погледи на героите от филма „Живите Мъртви“. Така и бродеха.

Ти, мъничко японче сигурно си мислиш, че след като ти си си изпуснал самолета, след като половин София е закъсняла за накъде, след като е успяла да докара до пареза цял град, Фандъкова трябва да си е подала оставката или поне да си е направила Сепуко. По едно Сепуко за всяка крива фука, по едно харакири за всяка рплаваща плочка, и…. ама не.

По-скоро очаквай всеки гласувал за нея да си направи харакири. Всеки живот, дори този на онзи свят е по-добър от живота в София.

Остави коментар:

Може да харесате също