Какво ли общото между метростанция Сердика и един обикновен класически капан за мишки?
Между двата обекта няма почти нищо общо освен, че и двете имат един вход и от метрото, както и от капана за мишки е много трудно да се измъкне човек. Особено ако разчита на указателните табели.
Сега си представете, група младежи с раници на гърба и въоръжени с карти, английски език и билет за метрото.
Те бавно слизат на самият перон на метростанция Сердика благодарение на услужливият ескалатор. Скоро вече са застанали на перона и сега остава само да разберат от коя страна да хванат влакчето, което ще ги отведе на летището.
И тук на помощ се явява първата светлинна табела. Според нея от тази станция може да се стигне до Обеля или до Младост, но не и до летището. Другите табели крещят, че единия перон е за тези, които искат да отидат в Младост а другия е за тези, които са избрали пътуване към Обеля.
Табелите на метрото не могат да те упътят към летището, но за сметка на това са доста шаренки и много хубаво светят.
Ако бяха и красиви можеха да бъдат полезни поне един ден в годината и да си светят като коледна украса, но уви не са. Могат да бъдат определени като сигнално грозни.
И така, незнайно защо хората с раници искат да напуснат нашата много хубава родина и съдейки по уголемените им и изскочили от орбитите си очи, нервното оглеждане и поврътване на едно място, докато търсят къде спира влакчето за летището те май си изпускат самолета.
В този момент на помощ се притичва млада столичанка. След много кратък разговор на гостите на страната им стана ясно къде точно спира влакчето, което им трябва.
Тези туристите са спасени и ще имат някакъв шанс да се качат на самолета си за Брюксел. Но след тях ще има и други, които задължително ще се загубят в този лабиринт от дезинформационни табели.
На всяка станция различните табели блестят с индивидуалност. Всяка е с различен цвят, различни са и шрифтовете а на места някои надписи не блестят с грамотност.
От Спаси София се опитват да въведат нов и единен стандарт при указателните табели, но за момента единственото им постижение е, че просто участват като един допълнителен щрих в този хаос.
И така, ако случайно срещнете объркани хора с багаж, карти, притеснени погледи и раници ги упътете към летището. Столична община и софийски метрополитен няма да им помогнат. Пък и те не знаят приказката, че с питане до Цариград се стига.
Ако ме питате, на входа на метрото трябва да има една табела:
„ДОБРЕ ДОШЛИ В ТЪМНА ИНДИЯ“
