Започвам с уточнението, че съм тръгнал буквално от нулата. Даже под нулата. Първата ми среща с пицата не се е случила в Италия, а в комунистическа София. Тази среща ме завари напълно неподготвен. Преди тази среща, аз познавах само „циганската баница“ и „принцесата“ – препечената филия с кашкавал и евентуално с кайма или хамбургски салам.
Кварталната кръчма или Човек е Човек, когато е на ПЪБ
Няма нищо по-хубаво от това, след дълъг и уморителен ден, завършил с пазар, да се прибереш… в кварталната кръчма. Особено когато тази квартална кръчма не е онази неприветлива дупка в блока в ж.к. Илинден, ами е Mayes Time, която се намира на един от ъглите на кръстовището на улиците Дорсет стрийт и Фредерик стрийт в
„900km СМЯХ“ в театър „СЪЛЗА и СМЯХ“
Стефан СТОЯНОВ се качва на сцената на театър „Сълза и Смях“, за да разкаже смешното, само смешното и нищо друго освен смешното от извървяването на 900 километра пеша по Камино де Сантяго.
КЪДЕТО УЛИЧНИТЕ КОТКИ СЕ РАДВАТ НА ГУРМЕ ХРАНА
До скоро около дюнерите на Графа човек трябваше да внимава къде стъпва. Целите тротоари в района бяха окупирани от котки, които денонощно циркулираха, привлечени от ароматите на тази много бърза храна. Бърза, защото бързо преминава през теб.Днес уличните котки на това кръстовище са такава рядкост, че човек може да се подлъже и да ги обяви
The Little Things – там, където малките неща са огромни
Много рядко ми се случва, но тези дни стигнах до едно прозрение. Осъзнах, че може би не бих имал нищо против, ако вместо софиянец, съм просто гост на столицата ни. Дори само за няколко дни. Ама не гост от Кукорево – Ямболско, примерно. Веднага бих се навил да идвам от… да речем от Хаарзуленс в